Почти 15 години действа наложеният през 2012 г. от Народното събрание мораториум върху прилагането на технологията хидравлично разбиване (фракинг) при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на България. Забраната важи за цялата страна и акваторията ни в Черно море и фактически блокира проучванията за шистов газ чрез този метод.
Той беше гласуван след серия от „зелени“ протести, организирани от еко коалицията „За да остане природа в България“ и партията с тогавашно име ПП „Зелените“.
Съществуват сериозни съмнения, че част от тези кампании са били подкрепяни от интереси, свързани с руския енергиен сектор. До 2022 г. „Газпром“ беше практически монополист на българския газов пазар, а страната ни се намираше в почти пълна зависимост от руските доставки.
През годините темата за собствените енергийни ресурси на България остава на заден план, въпреки че редица експерти предупреждават, че подобни решения имат дългосрочни икономически последици.
Днешната международна ситуация поставя този въпрос отново на дневен ред. Ескалацията на напрежението около Иран и рискът от прекъсване на доставки на петрол и природен газ от Близкия изток доведоха до нови сътресения на световните енергийни пазари. В подобна ситуация въпросът дали България трябва да продължи да игнорира собствените си енергийни ресурси става още по-актуален.
МОРАТОРИУМЪТ У НАС ЗАБРАНЯВА ФРАКИНГ
През 2012 г. Народното събрание забрани прилагането на технологията хидравлично разбиване (фракинг) и сходни методи при проучване и добив на нефт и природен газ. Забраната е безсрочна и обхваща цялата територия на страната и българската акватория в Черно море.
Решението беше прието след протести срещу планираното проучване на шистов газ в Североизточна България.
Скандалът започна, след като тогавашното правителство даде разрешение на американската компания Chevron за проучване на потенциални находища на шистов газ в района на Нови пазар.
По оценки на компанията там могат да се съдържат между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра газ. Анализ на Агенцията за енергийна информация на САЩ също посочва, че в България може да има значителни залежи шистов газ, оценявани на около 500 милиарда кубически метра, което би могло да осигури ресурси за десетилетия.
ДОВОДИ В ПОЛЗА НА ДОБИВА
Темата за проучването и добива на шистов газ включва икономически, политически и екологични аргументи.
Поддръжниците на проучванията смятат, че наличието на собствени ресурси може да намали зависимостта на България от внос на енергийни суровини. Дори само наличието на алтернативни източници би могло да повлияе на цените на природния газ и да намали влиянието на монополни доставчици.
През последните години технологиите за добив също се развиха значително. Примерът на Съединените щати често се посочва като доказателство за потенциала на този сектор – страната се превърна от нетен вносител на природен газ в един от най-големите износители на втечнен природен газ в света.
МОТИВИ ПРОТИВ
Основните притеснения, свързани с добива на шистов газ, са свързани с технологията фракинг и възможното замърсяване на подпочвените води.
Методът представлява хидравлично разбиване на скалните пластове чрез вкарване на вода, пясък и химикали под високо налягане. Според противниците на технологията част от тези вещества могат да попаднат в почвата и водоносните слоеве.
КАКВО КАЗВАТ ЕКСПЕРТИТЕ?
„Въпреки съществуващите рискове, добивът на шистов газ в нашата страна може да бъде безопасен поради геоложките особености на българската територия и разположението на земните пластове“, заявяват преди време доц. Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт към БАН.
Те подчертават, че „при стриктно спазване на технологиите рискът от аварии се свежда до минимум“.
Геологът Христо Казанджиев също отбелязва, че в САЩ залежите често са на по-малка дълбочина, докато в България потенциалните пластове се намират на около 3–4 километра, а водоносните хоризонти са значително по-високо – между 500 и 1000 метра.
През годините в Северна България са извършени над 1000 сондажа за конвенционален нефт и газ, като според експертите не е регистриран сериозен инцидент.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ЗАБРАНИТЕ
Мораториумът върху фракинга беше наложен основно в резултат на политически натиск и силна обществена реакция.
Протестите на екологични организации и местни активисти накараха политиците да действат бързо и да наложат забраната. В крайна сметка мнението на учените и експертите не натежа толкова, колкото общественото недоволство.
Мнозина специалисти и до днес смятат, че решението е взето прибързано и без достатъчно задълбочени икономически, екологични и социални анализи.
НОВИЯТ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Темата за енергийната независимост придобива ново значение на фона на нарастващите геополитически рискове.
През 2026 г. военната ескалация около Иран доведе до сериозни сътресения на енергийните пазари. Конфликтът и атаките срещу инфраструктура в региона доведоха до прекъсвания в доставките и рязък скок в цените на петрола и газа.
Особено чувствителна точка остава Ормузкият проток, през който преминава около 20% от световната търговия с петрол и газ. Всяко прекъсване на този маршрут може да предизвика глобален енергиен шок и рязко покачване на цените на горивата.
Именно подобни кризи поставят отново въпроса дали държави като България трябва да разчитат изцяло на вносни енергийни ресурси, или да проучват собствените си потенциални залежи.
