Снимка: http://saltoflife.biodiversity.bgАтанасовското езеро е част от комплекса на Бургаските езера. Намира се на север от Бургас, като част от южната му половина дори е в рамките на самия град. Пътят Бургас – Варна разделя езерото на две половини, но те се различават и по своите характеристики. Северната част е с лиманен характер, а южната е с белези на лагуна. Общата площ на езерото е 1690 ха, дълго е близо 9 км, широко 4.3 км. Естествените крайбрежни местообитания са превърнати в солници през 1906 г. Водното огледало е разделено на басейни с различна големина с помощта на диги и валове. Дълбочината му е едва 30 см, а водите му са свръхсолени.
През 1970 г. 170 ха от северната част на езерото са обявени за защитена територия, а през 1980 г. и за природен резерват. На 28 ноември 1980 г. поддържаният резерват Атанасовско езеро става част от Рамсарската конвенция (международно споразумение за опазване местообитанията на водолюбивите птици). През 2007 г. буферната зона става “защитена местност Бургаски солници”. От 2008 г. Атанасовското езеро вече е част от европейската мрежа Натура 2000.
От миналото езерото е известно като място за добиване на сол. Солниците съществуват от 1906 г., когато Атанасовското езеро е било дадено на концесия за 30 години за строеж на солници. Строежът им е изоставен по време на Първата световна война. Езерото е дадено на концесия отново през 1921 г. на немска фирма, която разширява площта на солниците и през 1934 г. е налице първата продукция. Солниците са били използвани до 1973 г. И сега на територията на Атанасовското езеро са разположени изпарители на „Черноморски солници”, които добиват морска сол. Добивът на сол се извършва по традиционен начин, който е щадящ за околната среда и не се отразява негативно на обитателите на резервата. Това е един добър пример как стопанската дейност може да не вреди, а напротив да подпомага и пази благоприятните условията за съществуването на голямо биоразнообразие в района.
Атанасовското езеро пази в себе си разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките басейни, разделени с диги и валове, голи или обрасли в различна степен с европейска солянка. Това е и най-широко разпространения тип местообитание в лагуната. По границите на езерото са разположени сладководни водоеми, обрасли с водолюбива растителност като преобладават теснолистния и широколистния папур, тръстиката. Езерото е заобиколено с малки сладководни басейни, мочурливи ливади, система от канали и сухи земи, обрасли с полски пелин, луковична ливадина, пасищен райграс и др.
Обитателите на резервата
Разнообразните местообитания привличат за хранене, гнездене и почивка множество видове птици, като по този начин превръщат крайбрежната лагуна в най-богатото на птици място в България. В района на Атанасовското езеро са наблюдавани над 315 вида птици от близо 450 вида, срещащи се в страната ни. От тях 14 са световно застрашени: къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), малка белочела гъска (Anser erythropus), тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), ливаден дърдавец (Crex crex), белоока потапница (Aythya nyroca). От 316-те вида птици 83 са включени в Червената книга на България, а 170 вида са с европейско природозащитно значение.
Атанасовското езеро не замръзва през зимата, което го превръща в център за зимуващите водолюбиви птици. Лагуната Атанасовско езеро е разположена по трасето на втория по сила миграционен поток на птиците в Европа, наречен Via Pontica. Тя е типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите, реещи се птици. По време на есенната миграция тук могат да се наблюдават около 240 000 бели щъркела, над 30 000 розови пеликани и около 60 000 грабливи птици. В цяла Европа тук е най-голямата концентрация на мигриращите розови и къдроглави пеликани, тръстикови блатари и вечерни ветрушки. Атанасовското езеро се нарежда на второ място след Босфора по броя на прелитащите малки кресливи орли.
През лятото езерото е изпълнено с кокилобегачи (Himantopus himantopus), саблеклюни (Recurvirostra avosetta) и др. видове птици. Най-многочислени са колониите на саблеклюните, кокилобегачите, малките и гривестите рибарки. Блатната лястовица (Кафявокрил огърличник - Glareola pratincola) е символът на резервата. Това е единственото място, където се размножава гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), малката черноглава чайка (Larus melanocephalus) и дебелоклюната рибарка (Gelochelidon nilotica).
В края на миналия век общо във всички Бургаските езера са се срещали над 52 вида риби. Днес техният бой е не повече от 25. Първите изследвания на ихтиофауната на лагуната са проведени през 1995г. Установени са 12 вида. По-късно се открити още няколко нови вида. Досега в Атанасовското езеро са описани общо 18 вида риби, но има вероятност два вида – Parablenniussanquinolenthus и шаранът вече да не се срещат. По-голямата част от ихтиофауната е включена в Червената книга на България (Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България).
Срещат се още 12 вида гризачи, 5 вида насекомоядни и 6 вида прилепи.
Растенията в резервата
В Атанасовското езеро до момента са установени 311 вида висши растения, принадлежащи към 205 рода и 63 семейства (Грозева, 2005). Доминанти сред тях са: солянката (Salicornia herbacea, Salicornia europaea), морската суеда (Sueda maritima), тръстиката (Phragmites australis), тънколистният папур (Typha angustifolia), полската виция (Vicia campestris), морският пелин (Artemisia maritima) и др. Първите сведения за флората на езерото са от края на 19 век. Първото целенасочено флористично проучване на района е проведено през 90-те години на миналия век, във връзка с изготвянето на План за управление на тази влажна зона. В последните години има още няколко изследвания, които добавят и последните таксони във вече доста пълния списък с растителни видове, установени на територията на лагуната.
Най-често срещани са представителите на семействата Бобови (Fabaceae) – 29 вида, Житни (Poaceae) – 24 вида, Розоцветни (Rosaceae) – 22 вида, Лободови (Chenopodiaceae) – 16 вида, Кръстоцветни (Brassicaceae) – 15 вида, Сенникоцветни (Apiaceae) – 11 вида, Грапаволистни (Boraginaceae) и Острицови (Cyperaceae) – по 10 вида. Представители на още 18 семейства са описани, но те са само с единични видове.
Тревистите растения, срещащи се в лагуната Атанасовско езеро съставляват 90% от всички описани там висши растения, а за дървесните видове остават едва 10%. Едногодишните растения са 37%, което прави 116 вида, най-редки са двугодишните със само 17 вида или 5% от общия брой.
Разходка из резервата
Атанасовско езеро е подходящо за наблюдение във всички сезони, зависи какво искате да наблюдавате или да правите около езерото.
Във всеки сезон може да се разхождате и да спортувате в района на Южно Атанасовско езеро - да карате велосипед или да бягате, да се разхождате или просто да се наслаждавате на природата.
До езерото достигат няколко вело-алеи от новоизградената велосипедна мрежа на Община Бургас - от Морската градина през Капаните/Фиеста по новата велоалея към Сарафово. Пак от Морска градина, но покрай парк Езеро, тенис кортовете и кръстовището между кв. Зорница и Изгрев до Укритието за наблюдение на птици. От ж.к. Славейков и ж.к. Изгрев също по новите вело алеи може да се стигне до Укритието.
Ако искате да наблюдавате птици - може да посетите южната част на езерото и в района на Укритието за наблюдение на птици да използвате техниката, предоставена от РИОСВ Бургас или вашата собствена.Може да се качите в Наблюдателницата "Гнездото", която е по брега на езерото, но в посока на града.
Може да отидете на север и да минете по маршрутите, определени от Министъра на околната среда за познавателен туризъм в поддържания резерват. На разположение на bird-watcher-ите е и "Точката" (пак в северната част, но под пътната детелина)
Пътеката на саблеклюна е предназначена за индивидуални, групови и семейни посещения. Ако искате да се разходите в спокойна и близка до природата обстановка, да погледате птици, да поиграете в "класната стая на открито" и да се запознаете със саблеклюна Атанас. Пътеката започва от паркинга в близост до Укритието и завършва до него.
Пътеката на солта е разположена покрай морето в района на Черноморски солници АД и е предназначена за всички, които се разхождат, карат велосипед или посещават района за да се наслдят на басейните с луга и кал. Благодарение на новата велоалея, която Община Бургас изгради от Морската градина до края на солниците, достъпа до Пътеката, а и до езерото.
Повече за резервата, неговите обитатели и възможностите за посещение може да прочетете ТУК.
