България е увеличила производството си на електроенергия с 12,24% на годишна база, докато вътрешното потребление е нараснало с 8,45%. През лятото страната е запазила позицията си на нетен износител на ток и в ключови периоди цените са били по-ниски от тези на съседните пазари, посочва Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), позовавайки се на данни на Електроенергийния системен оператор.
Според организацията основната промяна идва от бързото разширяване на фотоволтаичните мощности и батерийните системи за съхранение. Към тях се добавя и производството на АЕЦ „Козлодуй“.
Възобновяемите източници дават близо 80% от ръста
Производството от възобновяеми източници е достигнало 11,5 тераватчаса, което е почти 34% повече спрямо предходната година. По данни на АПСТЕ възобновяемата енергия формира близо 80% от общото увеличение на електропроизводството в страната.
От 2020 г. досега инсталираната фотоволтаична мощност в България е нараснала с около 600% и е достигнала близо 7 гигавата. Общите инвестиции във фотоволтаици, батерии и свързаната с тях инфраструктура от 2020 г. насам се оценяват на около 7 млрд. евро.
Батериите преместват евтиния дневен ток към вечерните часове
Системите за съхранение са подали към електроенергийната система 1720 гигаватчаса от началото на годината до 4 октомври. Година по-рано този обем е бил 190 гигаватчаса, което означава над деветкратно увеличение.
Батериите позволяват част от по-евтината електроенергия, произведена през деня, да бъде запазена за часовете с по-високо потребление и цени. Според АПСТЕ капацитетът на системите за съхранение в България вече доближава 6 гигавата мощност и 17 гигаватчаса енергиен капацитет.
На 8 октомври ефектът е бил видим и при ограничено производство от АЕЦ „Козлодуй“. Шести блок е бил в планов ремонт, а пети е работил с намалена мощност заради ниските нива на Дунав. В ранния следобед фотоволтаичните централи са произвеждали близо 4300 мегавата при национално потребление от 4100 мегавата, докато батериите са се зареждали с над 4000 мегавата.
Лятното производство не решава зимния недостиг
АПСТЕ предупреждава, че соларните централи и батериите не са достатъчни, за да осигурят евтина местна електроенергия и през зимата. Тогава производството от слънце намалява, а потреблението се увеличава.
Организацията посочва вятърната енергия като необходимо допълнение, тъй като има различен дневен и сезонен профил от фотоволтаиците и може да произвежда значителни количества ток през зимните месеци. Инсталираната вятърна мощност в страната обаче е едва 716 мегавата, като от 2013 г. не е изграждан голям нов вятърен парк.
Председателят на АПСТЕ Никола Газдов смята, че за нови вятърни мощности не са нужни допълнителни субсидии, а ясни правила и реално облекчаване на строителните процедури. По оценка на организацията България може да привлече над 4 млрд. евро частни инвестиции във вятърни паркове и системи за съхранение до 2030 г., ако институциите осигурят предвидима регулаторна среда и премахнат ненужните административни ограничения, включително за проекти извън зоните за ускорено развитие на възобновяема енергия.
