
Бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов вече официално е обвиняем по разследването, свързано със спорното споразумение между МОСВ и „Национална агенция за контрол на защитените територии“ – организацията, която впоследствие се оказа свързана и със случая „Петрохан“.
Според прокуратурата на 8 февруари 2022 г., в качеството си на министър на околната среда и водите, Сандов е превишил властта си, като е сключил споразумение с НАКЗТ и е възложил на сдружението държавновластнически и контролни функции.
От държавното обвинение твърдят, че целта е била неправителствената организация да получи облага.
Говорителят на Софийската градска прокуратура прокурор Николай Николаев обясни пред медиите, че според обвинението тази облага се е изразявала в неограничен достъп за сдружението и за посочени от него представители до земи в района над хижа „Петрохан“.
На Борислав Сандов е определена мярка за неотклонение „подписка“.
Самият Сандов отрича да е извършил престъпление и защитава тезата, че подписаното от него споразумение не е предоставяло на организацията държавни контролни правомощия.
Обвинението тепърва трябва да бъде доказано по предвидения в закона ред.
Само 26 дни от регистрацията до подписа на министъра
Един от най-съществените въпроси около целия случай е скоростта, с която новосъздаденото сдружение достига до ръководството на Министерството на околната среда и водите.
„Национална агенция за контрол на защитените територии“ е регистрирана на 13 януари 2022 г.
Само 26 дни по-късно – на 8 февруари 2022 г. – организацията вече има подписано рамково споразумение с министъра на околната среда и водите.
Това означава, че за по-малко от месец новорегистрирано неправителствено сдружение успява да стигне до срещи на най-високо ниво в МОСВ, да договори текст на споразумение и да получи подписа лично на министъра.
Именно тази необичайно бърза хронология поставя един от основните въпроси по случая:
Как организация без институционална история като юридическо лице успява само за 26 дни да стигне до подобно споразумение с държавата?
Кой подготви документа?
Друг съществен въпрос е административният път на самото споразумение.
Както „Еко Новини“ вече писа, според информация от последваща проверка в МОСВ компетентните дирекции не са инициирали документа и не са участвали в неговото изготвяне и съгласуване по обичайния административен ред.
Това прави още по-важен въпроса кой всъщност е подготвил споразумението.
Кой е написал текста?
Кой е решил, че точно НАКЗТ трябва да бъде партньор на МОСВ?
На какво основание е избрана организацията?
И защо документ с подобен предмет е стигнал директно до подписа на министъра, без да стане ясно каква е била ролята на компетентните административни структури?
Това са въпроси, на които и до днес няма достатъчно ясен публичен отговор.
Какво означават „контролни функции“?
Един от ключовите спорове между прокуратурата и защитната теза на Сандов е какво точно е предоставяло подписаното споразумение.
Сандов твърди, че НАКЗТ не е получила държавновластнически или охранителни функции.
Проблемът е, че в самото споразумение се използват формулировки, свързани с „регулаторни и контролни функции“, „систематичен контрол“, „превенция на нерегламентирани действия“, „мониторинг“ и „контрол“.
Именно затова спорът не е само политически.
Той е и правен.
Давало ли е споразумението реални контролни правомощия на частна организация, или става дума само за намерение за сътрудничество?
Точно това е един от въпросите, които ще бъдат от значение за наказателното производство.
А каква е била ролята на Тома Белев?
По това време заместник-министър на околната среда и водите е Тома Белев.
Неговият ресор включва теми, пряко свързани с биоразнообразието, защитените територии и системата „Натура 2000“.
Това естествено поставя въпроса каква е била ролята му при подготовката и подписването на споразумението.
Знаел ли е за него предварително?
Участвал ли е в срещите с представители на НАКЗТ?
Виждал ли е текста преди подписването?
И ако не е бил включен, как документ, който засяга именно неговия ресор, е минал покрай обичайния административен ред?
Белев защитава тезата, че НАКЗТ не е получавала охранителни или държавни правомощия, а дейностите са били свързани с наблюдение, мониторинг и информиране.
Тази версия обаче не премахва въпросите около начина, по който документът е бил подготвен и подписан.
Сигнал преди самото споразумение
Случаят става още по-интересен заради друг елемент от хронологията.
Шест дни преди подписването на споразумението – на 2 февруари 2022 г. – в полицията в Берковица е подаден сигнал за хора в района на Петрохан, които се представяли като „Петрохански патрул рейнджъри“.
В сигнала има твърдения за грубо отношение и заплахи.
Няма публични доказателства, че Борислав Сандов е бил запознат с този конкретен сигнал към момента на подписването.
Но хронологията остава показателна:
2 февруари – сигнал в полицията.
8 февруари – подписано споразумение с МОСВ.
Това е още един въпрос, който заслужава изясняване.
Ивайло Калушев е част от организацията още от началото
Ивайло Калушев не се появява около НАКЗТ на по-късен етап.
Той е свързан с организацията още при нейното създаване.
По-късно НАКЗТ се оказва пряко свързана и с развитието на случая „Петрохан“, който постави организацията под засилено обществено и институционално внимание.
Така решенията, взети в МОСВ още през началото на 2022 г., днес придобиват съвсем различна тежест.
Вече не става дума само за спорно административно решение.
Става дума за документ, който е част от наказателно производство.
Следващото ръководство на МОСВ се дистанцира от споразумението
След смяната на ръководството на Министерството на околната среда и водите отношението към подписаното споразумение се променя.
МОСВ предприема действия за прекратяването му, сезира компетентните органи и поставя под въпрос неговата законосъобразност.
Това също е важна част от картината.
Ако документът е бил само обща декларация за сътрудничество без практически ефект, защо следващото ръководство на министерството предприема действия за неговото прекратяване и сезира институциите?
Този въпрос става още по-актуален след официалното обвинение срещу Сандов.
От „нямам обвинение“ до официално предявено обвинение
През последните дни Борислав Сандов многократно заявяваше, че не е обвиняем, тъй като не му е било предявено официално обвинение.
Това вече се промени.
Прокуратурата официално го привлече като обвиняем по случая, а мярката му за неотклонение е „подписка“.
Така спорът дали Сандов формално е обвиняем приключи.
Сега остава по-важният въпрос – какви доказателства ще представи прокуратурата и дали твърденията ѝ ще бъдат потвърдени в хода на производството.
„Зелено движение“ събира средства за защитата му
Междувременно „Зелено движение“ започна кампания за набиране на дарения за юридическата защита на Борислав Сандов.
Така казусът постепенно придоби и отчетлив политически характер.
Поддръжниците на Сандов представят случая като атака срещу него.
Прокуратурата от своя страна твърди, че става дума за конкретно длъжностно престъпление, свързано с конкретен административен акт.
Каква е истината ще трябва да бъде установено чрез доказателствата.
Но политическата защита не отменя необходимостта да бъдат дадени отговори на конкретните въпроси около споразумението.
Въпросите остават
След официалното обвинение случаят вече не може да бъде сведен само до политически спор.
Остават няколко много конкретни въпроса:
Как новорегистрирано сдружение стига само за 26 дни до споразумение с министъра?
Кой е подготвил текста на документа?
Защо той не е преминал по обичайния административен ред?
Какво точно е означавало записаното в него участие в „контролни функции“?
Каква е била ролята на останалите членове на политическото ръководство на МОСВ?
Каква конкретна облага според прокуратурата е получила НАКЗТ?
И защо следващото ръководство на министерството е счело за необходимо да се дистанцира от споразумението и да сезира институциите?
До този момент Борислав Сандов отрича обвиненията и поддържа тезата, че не е предоставял държавни правомощия на неправителствената организация.
Това е негово право.
Както и правото му на презумпция за невиновност.
Но от момента, в който прокуратурата официално му предяви обвинение, казусът вече има ново измерение.
Въпросът вече не е дали спорното споразумение ще бъде разследвано.
То вече е в центъра на наказателно производство.
И сега предстои да се установи как точно едно сдружение, създадено само седмици по-рано, е стигнало толкова бързо до подписа на министър и какви реални последици е трябвало да произведе този подпис.