Доклад на базирания в Прищина GAP Institute –местна зелена организация, която е занимава с екологичната политика – твърди, че Косово е изгубило над 613 милиона евро външно финансиране след наложените от Европейския съюз санкции през 2023 г. Според документа, най-сериозно засегнати са именно „зелените“ сектори – опазване на околната среда и енергетика, където се твърди, че над 460 млн. евро са били „замразени или отложени за неопределено време“.
Докладът се представя като независима оценка на последиците от европейските мерки, наложени заради действия на косовското правителство, довели до засилено етническо напрежение в северната част на страната. Въпреки това, правителството категорично отрича достоверността на посочените цифри. Според говорител на кабинета, реалната загуба възлиза на едва 7.1 млн. евро – сума, свързана със закъснели или изтекли договори. Останалите проекти според властите не са отменени, а временно спрени, като финансирането ще бъде възобновено при отпадане на санкциите.
Въпреки че се представя като аналитичен, докладът не съдържа ясна и проверима методология за оценка на финансовите щети. В него липсват конкретни данни за проектите, включени в общата сума от над 600 млн. евро, което поражда съмнения относно прозрачността и обективността на изводите.
Особено внимание заслужава фактът, че GAP Institute е известен със своята про-зелена и проевропейска ориентация. Анализатори коментират, че подчертаното фокусиране върху блокираните средства в сектори като възобновяема енергия, устойчиво развитие и климатични мерки може да е целенасочен ход, насочен към засилване на обществен и международен натиск срещу санкциите.
Наблюдателни източници определят доклада като инструмент за политически натиск – особено в контекста на изказвания от страна на Европейската комисия, че санкциите може да бъдат частично облекчени при деескалация на напрежението в Северно Косово.
Докато GAP говори за 613.4 млн. евро, агенция Reuters по-рано е идентифицирала около 150 млн. евро в забавено финансиране – четири пъти по-ниска сума. ЕС също не е обявил официална обща стойност на блокираното финансиране. Всичко това поставя под въпрос реалистичността на посочените загуби.
Въпросът за това дали докладът действително представя мащабите на санкционните последици или обслужва определена политическа и идеологическа линия, остава отворен.
Въпреки заглавията, които твърдят за „стотици милиони загубени евро“, реалната ситуация изглежда далеч по-комплексна. Докладът на една зелена и политически ангажирана организация не бива да се възприема като безспорна истина, особено при отсъствие на международно призната верификация и ясна методология. В сегашната му форма документът изглежда по-скоро като част от политическа кампания, отколкото като независим и експертен анализ.
