Характеристика:
Целулозата е текстуриращо вещество и стабилизатор, използва се за предотвратяване на слепването и образуването на бучки в хранителните продукти. Употребява се и в качеството си на емулгатор, избелващо средство. Има структура на прах с бял цвят и ясно изразен мирис, получава се от растителни влакна. Възможни са примеси на лигнин и хлорни съединения.
Употреба:
Целулозата се използва като пълнеж при производството на козметични продукти, лекарства, керамични изделия.
В хранително-вкусовата промишленост добавката Е 460 намира приложение в производството на:
- тестени и сладкарски изделия;
- сосове;
- нискокалорични млечни продукти;
- филтърни материали.
Във фармакологията се използва при приготвянето на:
- самозалепващи се стоматологични материали;
- дамски превръзки;
- козметични продукти, бои, кремове.
В химичната промишленост намира приложение за получаването на:
- керамика;
- сорбенти;
- каучук и полиуретан;
- термоустойчиви битумни покрития.
Въздействие върху човека:
Добавката е неабсорбиращо се и неусвоимо баластно вещество. Най-често използваната естествена целулоза е микрокристалната целулоза във вид на прах, която се отнася към хранителните съставки и дава възможност за намаляване калорийността на продуктите, без да влияе на органолептичните им свойства. Премахвайки излишната енергия от продуктите, целулозата нормализира обменните процеси в организма и намалява риска от появата на новообразувания./ ФРАМАР
"Свилоза" и индийска фирма правят нов завод за 25 млн. евро. Фабриката ще произвежда микрокристална целулоза, т.е. фибри за хранителната индустрия, фармацията и козметиката.
Географията на индустриалните чуждестранни инвеститори в страната се разширява с индийска компания - частната Sigachi Industries и "Свилоза" ще изградят нова производствена мощност в Свищов за 25 млн. евро. Дуетът от местен и чужд инвеститор ще държи равни дялове, като новата фабрика ще заработи най-рано след година. Тя ще произвежда различен тип целулоза, наричана микрокристална, която е вид фибри, използвани в хранителната индустрия, фармацията и козметиката.
До партньорството се стига, след като мажоритарният собственик на "Свилоза" Красимир Дачев е започнал да търси партньор за продукт с по-висока добавена стойност. "На различни изложения и конгреси говорих с инвеститори, така срещнах Sigachi Industries на едно изложение в Женева. Те са един от най-големите производители на микрокристална целулоза", разказа Дачев. И двете компании са средно големи, като за индийската липсва финансова информация (виж карето).
Новината за новото производство излиза от документите по свиканото общо събрание на "Свилоза" за 18 септември, на което акционерите в борсовото дружество трябва да разрешат инвестицията от почти 25 млн. лв. от страна на свищовската компания.
Новото производство
Намеренията на "Свилоза" са да започне да произвежда микрокристална целулоза, която се получава от техния основен продукт - целулозата, която пък се прави от дървесина. Двете компании имат намерение да създадат съвместно предприятие с капитал от 25 млн. евро, в което ще имат равни дялове. Ако акционерите на "Свилоза" одобрят тази сделка, тя трябва да бъде сключена в срок до една година, става ясно от документите, публикувани на БФБ. Българската част ще дойде чрез собствени средства и банкови кредити, обяснява Дачев.
Идеята е да се изгради напълно ново производство, което ще е разположено на площадката на "Свилоза". Планът е да се произвежда около 10 хил. тона микрокристална целулоза годишно.
Микрокристалната целулоза е консервант Е-460, който се използва във фармацията, козметиката и хранително-вкусовата промишленост. По думите на Дачев това е от "добрите Е-та", тъй като на практика съдържа само фибри.
Нишата е избрана, защото фирмите, които могат да предложат подобен продукт, са малко и в региона няма друг производител на микрокристална целулоза, обясни Дачев.
Още планове
В бъдеще компанията има намерение да открие и нова производствена линия за още един краен продукт. Това е карбоксиметил целулоза, което е друг вид стабилизатор. На популярен език Дачев обясни, че се ползва например в лепила и ги прави много по-концентрирани и така има повече приложения. Идеята е от този продукт също да се произвеждат по 10 хил. тона годишно.
Стои и обявеният вече план за централа на биомаса. Дачев обясни, че в момента се избира доставчик на оборудването. Планът е енергията да се използва изцяло за собствени нужди. Съоръжението ще бъде с 45 мегавата топлинна мощност и 12 мегавата за производство на ток. Инвестицията в нея по думите на Дачев ще бъде за минимум 50 млн. лв.
През 2015 г. свищовската компания обяви, че смята да вложи 250 млн. лв. за подобрения на завода си за целулоза "Свилоцел" в Свищов. Тогава Дачев коментира за "Капитал", че за 10 години подобренията в завода са стрували на компанията повече от 160 млн. лева, като не всички са били ефективни. Сега планът показва, че се търсят по-скоро нови производства, отколкото разширение на досегашното.
Добър сезон за "Свилоза"
Свищовската компания съществува от 47 години, като в нея работят около 460 служители. Работи основно за външни пазари, най-големите от които са Турция, Гърция, Египет и Италия. Част от продукцията се продава и в България. Компанията се търгува на Българската фондова борса - София, от почти 20 години по линия на масовата приватизация. После заводът беше отделен в дъщерното дружество "Свилоцел". "Свилоза" има участие и в "Биоресурс", което се занимава със залесяване и дърводобив, притежава жп мрежа и гара и "Северна дърводобивна компания", в която държи 65.9%.
Дружеството завършва финансовата 2016 г. с нетна печалба от 6.5 млн. лв., което е 3.3 пъти по-малко в сравнение с предходната година, показва консолидираният отчет на компанията. Приходите за миналата година са малко над 100 млн. лв., което е понижение от 14% спрямо 2015 г. Общите активи са 142.3 млн. лв. Консолидираните продажби за първото тримесечие скочиха с 40% на годишна база до 31.5 млн. лв. С много по-голям темп порасна печалбата - с над 200% до 4.5 млн. лв. За последната борсова търговия цената на акциите на "Свилоза" скочи с 4.52% до 4.39 лв. за акция. Пазарът я оценява на 140 млн. лв./ КАПИТАЛ
