Франция и Германия са на противоположни позиции по проекта на Европейската комисия за Закон за ускоряване на индустрията. Предложението съчетава по-бързо одобряване на промишлени проекти и по-малко административни процедури с квоти при обществените поръчки за нисковъглеродни материали, произведени в ЕС.
Спорът е докъде могат да стигнат правилата „Произведено в Европа“, без да оскъпят суровините и без да предизвикат ответни търговски мерки. Франция подкрепя по-силна защита за европейските производители, а Германия се опасява от последици за своята икономика, която зависи в голяма степен от износа.
Законопроектът, представен през март, още се разглежда от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Затова окончателният му вид и конкретните задължения за бизнеса не са решени.
Квоти за цимент и алуминий
Комисията предлага при част от обществените поръчки да има минимален дял на нисковъглеродни продукти с произход от ЕС. Посочените в проекта прагове са 5% за цимента и 25% за алуминия.
Идеята е публичното търсене да подпомогне пазара на технологии и материали с по-ниска зависимост от изкопаеми горива. Европейската комисия също така иска делът на промишленото производство в икономиката на ЕС да достигне 20% до 2035 г. при приблизително 14% сега.
Предложението стъпва върху доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност. Според комисаря по промишлеността Стефан Сежурне целта е европейските производители да не бъдат поставяни в пряка конкуренция с по-евтин внос, субсидиран от Китай и други големи индустриални икономики.
Стоманата остава спорният материал
В първоначалния проект 25% от стоманата за определени обществени проекти трябва да бъде нисковъглеродна, но няма изискване тя да е произведена в ЕС. Освен това в текста не е ясно определено кои характеристики правят стоманата нисковъглеродна.
Европейската асоциация на стоманодобивната индустрия Eurofer приветства намерението за създаване на пазар за нисковъглеродна стомана, но настоява квотите да обхванат и стомана с произход от ЕС. Според организацията иначе обществените поръчки и схемите за подкрепа могат да бъдат изпълнявани с вносна стомана, което би отслабило инвестициите в европейско производство.
Проект на компромисен текст, обсъждан в Съвета на ЕС, предлага промяна: най-малко 25% от общия обем използвана стомана да бъде едновременно нисковъглеродна и с произход от Съюза. Това предложение обаче също не е окончателно одобрено.
Опасения за цени и ответни мерки
Франция вижда в закона възможност за по-твърда защита на местните производители срещу субсидирана конкуренция от Китай и други държави. Германия обаче предупреждава, че по-протекционистки правила могат да доведат до ответни действия срещу европейския износ.
Дипломати от ЕС посочват, че държави партньори вече изразяват безпокойство от някои от защитните елементи на проекта. Компромисен вариант, разпространен от ирландското председателство на Съвета на ЕС, предлага широкото понятие „Произведено в Европа“ да бъде заменено с по-точна система, обвързана с търговските споразумения и достъпа до пазара за отделни продукти.
Същият вариант би дал на Комисията право да смекчава или да не прилага нисковъглеродните квоти, ако те повишават цената на материалите и застрашават конкурентоспособността. Такава възможност се предлага и при ограничени доставки на нисковъглеродни материали, риск за производствения капацитет в ЕС или проблеми със сигурността на снабдяването.
Парламентът ще решава между индустрията и климатичните цели
В Европейския парламент по законопроекта работят три комисии: по промишленост, научни изследвания и енергетика; по вътрешния пазар и защитата на потребителите; и по международна търговия.
Европейската народна партия, Renew Europe и социалистите и демократите защитават по-настъпателна индустриална политика, с която ЕС да се конкурира с Китай и САЩ. Зелените се опасяват, че поставянето на конкурентоспособността в центъра на закона може да отслаби климатичните цели. Следващият етап е преговорите между държавите членки и Европейския парламент по окончателния текст.
