Френските власти съобщиха за първия потвърден случай на опасен паразит, който причинява бърза смърт при боровите дървета. Откритието отбелязва разширяване на заразата в Европа, след като през последните две десетилетия вредителят се разпространи в Португалия и Испания.
Става дума за pine wilt nematode (Bursaphelenchus xylophilus) — кръгъл червей (нематода), произхождащ от Северна Америка. Той нарушава циркулацията на смолата в дървото, което води до дехидратация, некроза и в повечето случаи – смърт в рамките на няколко седмици.
Случаят е регистриран в община Seignosse, в югозападния регион Ланд, приблизително на 60 км от границата с Испания. Районът е особено уязвим заради широките борови масиви и близостта до страната, където вече съществуват активни огнища.
Разпространението на паразита става основно чрез вид дългоносец (Monochamus), който служи като преносител, както и чрез търговията и транспорта на заразена дървесина. Борбата с кръглия червей е сложна, тъй като няма ефективно лечение: заразените дървета трябва да бъдат отсечени и унищожени, за да се ограничи заболяването.
В Европа проблемът не е нов.
Паразитът е идентифициран за първи път на континента в Португалия през 1999 г., където се разпространява бързо и унищожава милиони дървета. През 2008 г. е установен и в Испания, където са създадени санитарни зони с ограничен достъп и забрана за движение на дървен материал.
Франция, където горските площи нарастват през последните десетилетия, изразява притеснение от по-честите загуби на дървета вследствие на засушаване и горещи вълни. Новият случай увеличава опасенията за възможно бързо разпространение в региона.
Местните власти планират затягане на фитосанитарния контрол, ограничаване на преместването на дървен материал и увеличен мониторинг. В най-засегнатите зони може да бъде разпоредено изсичане на големи количества дървета за превенция.
Какво означава това за България
Този вид паразит все още не е регистриран в България, но експерти отчитат висок риск, ако паразитът продължи да се разпространява на север и изток.
Иглолистните гори представляват приблизително 30–35% от всички гори у нас, като най-големи площи има в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Макар част от местните видове да имат по-висока устойчивост, масови зарази могат да доведат до сериозни екологични и икономически щети – от загуба на горски ресурси до влошаване на биоразнообразието и увеличен риск от ерозия.
България има болезнен опит с масово унищожение на иглолистни гори вследствие на вредители. В началото на 2000-те години корояд-типограф унищожи големи площи смърчови екосистеми на Витоша, включително в резервата „Бистришко бранище“. Заради забавени мерки, и "експертността" на Тома Белев, щетите обхванаха над 12 000 декара и промениха необратимо ландшафта. Този пример показва колко бързо подобни организми могат да унищожат цели горски масиви, ако не бъдат взети навременни мерки.
Как бяха унищожени смърчовите гори на Витоша?
Ако паразитът достигне територията на България, контролът върху дърводобива, търговията с иглолистна дървесина и мониторингът на насекомите-носители ще бъдат ключови за ограничаване на разпространението. Високите температури и периодичните засушавания могат допълнително да улеснят адаптацията на вредителя.
