Хърватия се нуждае от четири инсталации за оползотворяване на енергия от отпадъци, които не могат да бъдат използвани повторно или рециклирани. Целта е да се намали количеството отпадъци, което се изпраща на депа, съобщи Мая Фекетич, ръководител на сектора за европейски фондове във Фонда за защита на околната среда и енергийна ефективност.
Плановете се обсъждат след скандал с незаконно складиране на най-малко 30 000 тона отпадъци, част от които опасни, на няколко места в страната, включително край град Госпич. В началото на септември десетки хиляди души протестираха в Загреб.
Първата инсталация се проектира край Шибеник
Първият проект е за площадката на центъра за управление на отпадъците „Бикарац“ край Шибеник. Инсталацията трябва да има капацитет от 130 000 тона годишно и да използва гориво, произведено от отпадъци, от четири далматински области – Сплит-Далмация, Шибеник-Книн, Задар и Дубровник-Неретва.
Проектът е на етап проектиране. Горивото от отпадъци се получава след обработка на фракции, които не могат да бъдат рециклирани и могат да се използват за производство на енергия.
Паралелно се разработва проект за когенерационна централа „Орловняк“ в зоната на свободната индустриална зона край Осиек. Планираният ѝ капацитет е 54 000 тона годишно, като тя трябва да оползотворява отпадъци от област Славония. По проекта вече е проведено първо заседание в рамките на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда.
Интерес има и от други градове и частни инвеститори
Град Риека е отправил запитване до фонда за възможността да изгради инсталация за гориво от отпадъци и изсушени утайки. Суровината би идвала от центровете за управление на отпадъците „Маришчина“, „Кащиюн“ и „Бабина гора“.
Като възможно място за подобна инфраструктура се обсъжда и Загреб, а интерес проявяват и частни инвеститори. Според Даниел Ролф Шнайдер от Факултета по машинно инженерство и корабостроене към Загребския университет, страната разполага с между 350 000 и 500 000 тона гориво от отпадъци годишно. В тази оценка влизат и други материали, които бъдещите централи могат да използват, включително утайки от пречиствателни станции и други нерециклируеми отпадъци.
По думите му частната компания C.I.O.S. планира подобен обект в Сисак, а град Кутина също разработва проект.
Засега няма проект за опасни отпадъци
Фекетич уточни, че на този етап не се планират съоръжения за енергийно оползотворяване на опасни отпадъци, макар че и този въпрос ще трябва да бъде разгледан. Тя подчерта, че новите мощности не трябва да изместват предотвратяването на отпадъци, повторната употреба и рециклирането, които остават с приоритет.
Като възможен източник на средства до края на 2030 г. се разглежда Модернизационният фонд на ЕС. За следващите инвестиции могат да се обсъждат и заеми, публично-частни партньорства и други финансови механизми.
Сръбски проект се използва като пример
Представителят на Eco energy Перица Юкич посочи като пример инсталация в Прахово, Сърбия, в чиято реализация участва. По негови думи обектът е в пробна експлоатация и вече доставя топлина за близък завод. На втори етап се обсъжда когенерация, която би позволила и производство на електроенергия.
Проектът е на стойност 120 млн. евро и е проектиран да оползотворява енергията от около 100 000 тона опасни и неопасни отпадъци годишно. Юкич посочи, че предварителното информиране и участието на местните жители са съществени при изграждането на такива съоръжения.
