Къде ще се депонират 10 милиона кубични метра радиоактивни скали от тунела на АМ Струма?

  21 Януари 2022, 17:10     11123     5   
     


Наред с опасната земетръсна зона, това е най-сериозният въпрос, който трябва да получи отговор от привържениците на идеята за два 15 километрови тунела през Кресненското дефиле.

Другият сериозен въпрос е как ще бъде улавян газът радон, който ще се отделя при пробиването на тунела. Той и сега излиза през пукнатините на скалите, но се разсейва във въздуха. Радонът е радиоактивен газ, който се образува при разпада на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха. Газът бързо се разпада на радиоактивни частици, които се отлагат по прашинките носещи се във въздуха. Вдишват се и така се отлагат по дихателните пътища и белите дробове. Радона е много опасен за човешкото здраве, когато е в по-високи концентрации.

В района на село Крупник, в началото на Кресненското дефиле, от 1987 година работи сеизмична станция. Там в подземието на съоръжението непрекъснато се измерват нивата на газа радон, който изтича в района на Кресненското дефиле. Той се отчита в бекерели.  Нормалните стойности са от 400 до 1000 Bq. В станция Крупник нивата, които се наблюдават, са над 50 000 Bq, тоест 50 -70 пъти повече от нормата. С такова, а може би и по-голямо количество, ще бъдат облъчвани строителите на тунела, и то в продължение на над 10 години, колкото ще трае прокопаването на тунелите. Как ще бъде улавян смъртоносния газ засега няма отговор.

Има ли находища на уран в района на Кресненското дефиле?

По данни на Българското геологическо дружество това е един от най-богатите региони в страната. До скоро уран там се е добивал в рудник Крупник, Игралище, Брежани, рудник Сенокос, Струма 1 и 2 и находище Симитли. В Сенокос са добити 78 тона уран 238. В Симитли 28 т., а в Игралище -12 т. Доказаните запаси в находище Симитли са 2334 тона.

Всички проби, които са вземани в последните години от района на Кресненското дефиле, включително на водата от реките Луда река и Яна, са с повишена радиоактивност. Резултатите показват следното - стойностите на уран - 238 са 540 Bq/кг.,на радий -226 е 500 Bq/ кг и на торий -230 е 1080 Bq /кг.

Къде ще се депонират 10 млн. тона радиоактивни скали?

Отговор на този въпрос няма. И никой не може да отговори на него. Има няколко варианта.

Първият е радиоактивната скална маса да се складира по открит способ. За целта е необходимо някъде в района да се изгради депо. То трябва да отговаря на всички изисквания за съхранение на радиоактивни отпадъци. При валежи и топене на снегове за не може радиоактивни вода да се прослушва в земните пластове .Разбира се на площадката трябва да се направи ОВОС/оценка на въздействието върху околната среда/ и Оценка за съвместимост ,защото целият район е в защитена зона по Натура. Тази оценка със сигурност ще бъде обжалване от местните хора ,общини или зелени неправителствени организации. Така  че само този процес ще забави строителството с няколко години.

Съществува и друга възможност. Тези 10 млн.кубически метра радиоактивна скална. маса да бъде извозена на  друго ,по -подходящо място в страната ,което не е в Натура.Но ,как ще се организира такава мащабна операция и коя община ще се съгласи на нейна територия да се складират тези количества не е проучвано и изследвана и отново ще трябва Екологична оценка. Има и трета възможност. Някоя фирма да поиска да преработи тези скали в ,които има наличие на уран 238.Съществува и вариант за износ. Но това са хипотетични идеи колко те са реално изпълними, въобще не е ясно.

Докато не се даде абсолютно категоричен отговор на тези въпроси от научната общност ,въобще не може да става и дума да се предприемат каквито и да било действия по  проектиране и   прокопаване на тунел през Кресненското дефиле. Но едно е сигурно , докато се обсъждат всякакви теоретични варианти в Дефилето ще продължават да гинат хора. Най -оптимистичната прогноза е  че до 2035 година надали АМ Струма ще бъде завършена окончателни  в един момент някой ще трябва да си поеме отговорности за забавянето тя ще е много по -голяма ако това се окаже  умишлено  деяние в полза на лобистки интереси.


     

Алекс26.01.2022 г., 14:45 ч.

Пореден скандал около министерството, което е окупирано от доказани бандити псевдозелени като Борислав Сандов и Тома Белев!

Атанас Чобанов24.01.2022 г., 17:53 ч.

Да ги складират в жилището на екоминистър Тома Белев Прокопиев!

Давид23.01.2022 г., 15:17 ч.


Зелените еко гении покрай Борислав Сандов явно не са помислили за този съществен проблем!

Николай23.01.2022 г., 13:47 ч.

Станислав, а сега иди и виж какъв е релефът там и тогава пак помисли. Същото го има и в Македония по долината на Вардар, но релефът е съвсем различен от този на Кресненското дефиле.

Станислав23.01.2022 г., 09:17 ч.

Пробиването на тунел през Кресненското дефиле е най -опасният ,скъп и с дълъг срок вариант.След Любляна посока Загреб магистралата е разделена ,като е използван старият път.Рационално ,бързо и евтино.