Турският президент Реджеп Ердоган официално даде старт на строителството на спорния мегапроект „Канал Истанбул“. Това се случи в събота, когато Ердоган присъства на първа копка на моста Сазлъдере, един от шестте виадукта, които ще преминават над бъдещия канал.
Президентът заяви, че това е своеобразна първа копка на „откаченият му проект“, както той само го нарича.
„Канал Истанбул“ е един от основните приоритети на Ердоган през последните години. Той ще е с дължина 45 километра, най-тясната му част ще е с ширина 275 метра, а дълбочината му ще е 21 метра. Движението ще се извършва в четири ленти във всяка посока. Над него ще преминават 6 моста. Прогнозната му стойност е 15 милиарда долара, а строителството му ще отнеме 6 години.
В Турция темата за „Канал Истанбул“ е силно поляризирана. Проектът няма особено голяма обществена подкрепа, а кметът на Истанбул е един от най-отявлените му противници.
Привържениците на канала смятат, че той силно ще облекчи трафика през Босфора, където кораби се налага да чакат с дни, за да прекосят, а трафикът се е увеличил с 15 пъти от средата на миналия век.
Освен това той ще създаде хиляди работни места и увеличи корабния трафик през Турция, носейки печалба на държавата.
Друг аргумент е, че е възможно да има позитивен ефект върху проблема с т.н. „морски сополи“ в Мраморно море. Слузта, която се образува в морето е в резултат на пренасищането на водораслите с органични вещества, задушава морските обитатели и убива живота в морето. Привържениците на проекта смятат, че отварянето на още един канал ще помогне за нормализирането на морската флора.
Противниците на проекта обаче са много. Сред тях са еколози, учени, част от обществото и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Основните причини те да се противопоставят на канала са следните:
Разликата в солеността на Черно, Мраморно и Бяло море е доста голяма, 18%, 26% и 38%. Отварянето на канала рязко би променило солеността на Бяло море и Черно море, което несъмнено ще има негативни последици върху морската флора и фауна.
Изграждането на „Канал Истанбул“ ще има ефект върху естествените течения между Черно и Мраморно море. Учените се притесняват, че каналът ще се превърне в сифон. Ще изсмуква водата от Мраморно море, която е силно замърсена, и тя ще се влива в Бяло и Черно море. Това неминуемо ще има негативен ефект върху флората и фауната и в Черно, и в Бяло море, тъй като слузта от Мраморно море задушава морските видове.
Освен това кислородния баланс на водата ще бъде нарушен и ще започне процес, известен като „аноксия“. Това винаги е свързано със огромен стрес за водорасли, планктон и морските обитатели.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е сред основните противници на проекта, защото около 40% от водните ресурси на Истанбул се намират в европейската част на града, именно там от където ще минава канала. От "Съюзът на камарите на инженерите в Турция" вече предупредиха, че проектът ще унищожи най-значимия водоизточник на Истанбул – язовир „Сазлъдере“.
Освен всичко това, със започването на проекта, като член на Съвета на Европа от 1950 година, Турция нарушава Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, по известна като Бернската конвенция. Турция погазва и Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана от нея през 1992 година в Букурещ. Според тези конвенции Турция би трябвало да иска съгласие от другите Черноморски държави. По информация на Еко Новини „Канал Истанбул“ не е консултиран с българските власти.
Всичко това подсказва, че въпреки първата копка, все не е напълно ясно дали Ердоган ще успее да реализира грандиозния си проект. Със сигурност няма да е толкова лесно, колкото турския президент иска и се очаква в международното пространство тепърва да започне по-задълбочена дискусия по темата.
