Китай започна изграждането на най-голямата водноелектрическа централа в света върху река Ярлунг Цангпо в Тибет – непосредствено преди тя да навлезе в индийска територия, където е позната като Сианг и Брахмапутра. Проектът, оценяван на близо 170 милиарда долара, вече буди сериозни опасения в Ню Делхи, че Пекин може да използва контрола върху водата като стратегическо оръжие.
Мегаязовирът се изгражда в сърцето на Хималаите – в една от най-труднодостъпните и сеизмично активни планински зони на планетата. Проектът е описван като технологично чудо и изключително сложен инженерeн подвиг: колосално съоръжение, което ще може да контролира до 40 милиарда кубически метра вода годишно – количество, равняващо се на повече от една трета от водите, достигащи индийската граница. С очаквана мощност от до 60 гигавата, то ще надмине „Трите клисури“ на река Яндзъ и ще се превърне в най-мощната водноелектрическа централа на планетата. Разположен на прочутия „Велик завой“ на реката, язовирът е символ на амбициите на Пекин, но и източник на сериозни рискове за съседните държави.
Според индийски правителствен анализ обаче, достъпен за Ройтерс, мегаязовирът може да намали водните потоци към Индия с до 85% през сухия сезон. Това би поставило в риск земеделието, индустрията и живота на милиони хора в североизточната част на страната. Индийските власти се опасяват не само от недостиг, но и от възможността Китай умишлено да освободи огромни количества вода, което може да доведе до катастрофални наводнения.
В опит да смекчи риска, Индия ускорява плановете за изграждането на собствен огромен язовир – „Upper Siang Multipurpose Storage Dam“. Той би бил най-големият в страната и ще съхранява до 14 милиарда кубически метра вода, за да осигури контролирано подаване в сухите месеци.
Проектът обаче среща яростна съпротива от местните общности в щата Аруначал Прадеш, където десетки села могат да бъдат залети. Местните жители, принадлежащи основно към племето Ади, твърдят, че изгубят ли земите и реколтата си, ще изгубят и поминъка си. Въпреки това регионалното правителство, контролирано от партията на премиера Нарендра Моди, обяви китайския язовир за „екзистенциална заплаха“ и заяви, че проектът на Индия трябва да се реализира.
От Пекин отричат твърденията, че строежът ще засегне Индия. Китайското външно министерство заяви, че всички водноелектрически проекти преминават „строги научни проверки“ и няма да навредят на екологията и водните ресурси на съседните страни. Въпреки тези уверения, напрежението между двете ядрени сили расте.
Спорът за водите на Брахмапутра идва на фона на дългогодишни гранични конфликти между двете държави, включително в самия Аруначал Прадеш, за който Китай има териториални претенции. Анализатори предупреждават, че контролът върху стратегическите водни ресурси може да се превърне в нова ос на противопоставяне между Пекин и Ню Делхи.
