Вероятно за много хора административната столица на Боливия – Ла Пас – остава сравнително непозната. А това е град, който често попада в световните класации за най-уникални столици. Разположен в боливийската част на Андите, Ла Пас се намира на над 3600 метра надморска височина и е една от най-високо разположените столици в света. Градът е дом на близо 800 000 души и е третият по население в страната след Санта Круз де ла Сиера и Ел Алто.
Това, което отличава Ла Пас не само в Латинска Америка, но и в глобален мащаб, е неговата система за градски въздушен транспорт – Ми Телеферико.
Към 2026 г. „Ми Телеферико“ е утвърдена като най-дългата и най-мащабната градска лифтова система в света. Мрежата надхвърля 30 километра, включва над 10 линии и повече от 35 станции, които обслужват Ла Пас, Ел Алто и междинните квартали между тях. Системата функционира като пълноценен градски транспорт, а не като туристическа атракция. За десетки хиляди жители лифтовете са част от ежедневието.
В пиковите часове кабините тръгват на интервал от няколко секунди, а дневният брой пътници надхвърля 100 000 души. За много хора това означава пътуване от 10–15 минути вместо над час в задръствания, без шум и без автомобилно замърсяване.
Развитието на въздушния транспорт в Ла Пас не е въпрос на екстравагантност, а на необходимост. Градът е разположен в каньона на река Чокуейапи, докато Ел Алто се намира на високопланинско плато на около 400 метра по-високо. Двата града са в непосредствена близост, но стръмните склонове, тесните пътища и постоянният автомобилен трафик превръщат придвижването между тях в сериозно предизвикателство.
През десетилетията транспортът между Ла Пас и Ел Алто разчита основно на автобуси и автомобили, което води до високи нива на замърсяване, хронични задръствания и значителна загуба на време за работещите хора.
Идеята за изграждане на кабина между двата града възниква още през 70-те години на XX век. Темата периодично се връща в обществения дебат, но липсата на политическа воля, финансиране и подходящи технологии отлага реализацията ѝ с десетилетия.
Пробивът идва през 2012 г., когато президентът на Боливия Ево Моралес подписва решението за стартиране на проекта. Основните мотиви са овладяването на транспортния хаос между Ла Пас и Ел Алто и необходимостта от устойчиво и екологично решение, съобразено със специфичния релеф на града.
Изпълнението на проекта е поверено на Допелмайр Гаравента Груп, един от световните лидери в изграждането на лифтови и кабинкови системи. Това осигурява високи стандарти за безопасност, надеждност и капацитет.
Първите три линии на „Ми Телеферико“ започват работа през 2014 г., като една от тях директно свързва Ла Пас и Ел Алто. Ефектът е почти незабавен – намаляване на автомобилния трафик, по-чист въздух и значително по-кратко време за придвижване.
След първоначалния успех системата започва да се разширява. В следващите години се изграждат нови линии, които достигат до все по-отдалечени квартали и интегрират лифтовете с автобусния и пешеходния транспорт в града.
През 2019 г. е открита т.нар. Сребърна линия, която изминава разстоянието между Ла Пас и Ел Алто за около 11 минути. През 2020 г. заработва и Златната линия, а след това системата продължава да се модернизира с по-добра инфраструктура, обновени станции и по-удобен достъп за пътниците.
Днес „Ми Телеферико“ има силен социален и екологичен ефект. Системата допринася за намаляване на вредните емисии, улеснява достъпа до работа и образование, свързва социално различни квартали и стимулира развитието на градската среда около станциите. Лифтовете се превръщат в символ на модерна Боливия и на нестандартен, но ефективен подход към градските проблеми.
Към 2026 г. Ла Пас често е посочван като пример на международни форуми за устойчиво градско развитие. Градът показва, че въздушният транспорт може да бъде реална и работеща алтернатива за гъсто населени и труднодостъпни градове. „Ми Телеферико“ не просто премества хората от точка А до точка Б, а променя начина, по който градът функционира, диша и се развива.
