От един месец Пирин планина гори. Пожарникари, доброволци, местни хора не успяват да се справят с огъня. Уж го спират, а той отново се разгаря. Това се случва в планината, която съвсем до скоро имаше толкова много защитници. Те организираха протести, затваряха пътища и кръстовища и сякаш искрено се интересуваха от състояните на природата в Пирин. Но тогава ставаше дума за блокиране на възможности за развитие – на ски спорта и на инфраструктурата. Гръмогласни бяха говорителите на тези протести, загрижени били за животинските и растителните видове в Пирин, планината им била скъпа и те искали да я спасят от намесата на човека. А била включена и в списъците на ЮНЕСКО. Лицата на двама трима, обявили се за най-важните еколози на България, не слизаха от телевизионните екрани, мнението им се чуваше не само в ефира, но и по министерските кабинети. Назидателни и нравоучителни, като последна инстанция на истината говореха неколцината зелени еколози. Но ето, че когато дойде истниското бедствие тези лица ги няма никъде. Нито във фейсбук, нито в медиите, никъде. Мълчат и дума не обелват. Сякаш пожарите не са тема за опазването на околната среда. А очаквахме да ги видим на първа линия при гасенето, ако не като доброволци, то поне вода на пожарникарите да носят. Можеха да го направят първи или по примера на 16 годишния Даниел и неговите съученици от Сунгурларе. Няма протести, няма гражданска позиция срещу умишлените подпалвачи, няма идеи за предпазване от горенето на горите и животинските видове. Странно мълчание и гражданска пасивност при положение, че в село Влахи в Пирин тези няколко еколози имат имоти и база.
Преди дни пламна и друга защитена територия "Калимок - Бръшлен" край Тутракан. Горяха 850 декара „защитени“ земи. И пак – ни вопъл, ни стон от зелените, от лидерите на екологичното обществено мнение. Дали са в отпуска, или са абдикирали от темата екология заради изключително ниския интерес на избирателите към техните политически послания и заклинания. А колко важна е за тях тази защитена територия разбираме от факта, че “Калимок - Бръшлен” е обявена за такава по тяхно искане, като площта е 60 000 декара. Ядрото на тази зона са 6 хил. декара рибарници, собственост на сдружението “Зелени Балкани”. Няколко месеца след обявяването за защитена територия Министерството на околната среда и водите изпраща молба до Глобалния екологичен фонд и до Световната банка за осигуряване на финансиране за бързо възстановяване на изключително важните “влажни зони” за съхранение на биоразнообразието и развитието на туризма.
Щом имат имоти и бизнес, еколозите можеха да отидат да гасят с по един маркуч или кофа с вода. Можеха да се снимат край пожарникарите, за да разберем, че още ги има. Какво да си помисли човек, който искрено е вярвал, че в България има загрижени за екологията хора. Явно отговорът е „ не търсете еколозите, когато няма материален интерес, административни хватки и съдебни процедури“. Те не гасят пожари, те обичат да палят обществени проблеми.
