Нито един зелен, еколог или екоактивист не се е включил в гасенето на пожара в защитената местност Калимок-Бръшлен в община Тутракан. От два дни там върлува пожар, с който се борят пожарникари и горски работници. Огънят вече изпепели стотици декари от защитената зона и може да продължи да се разраства.
Сред хората, участващи в борбата със стихията, няма нито един представител на неправителствената организация „Зелени Балкани“. Екологичното НПО, заедно с още няколко неправителствени екоорганизации – всички част от коалицията „За да остане природа в България“ – са активни участници и инициатори за реализиране на проект на стойност 13,2 милиона долара за възстановяване на влажни зони около Дунав в местността Калимок-Бръшлен.
Когато са се извършвали тези дейности, председател на Управителния съвет на частната неправителствена организация „Зелени Балкани“ е бил Тома Белев.
Защо „зелените“ създадоха Калимок-Бръшлен?
Отговорът е напълно ясен – за да могат да се усвоят милиони долари за реализация на проекта и после година след година да се получават средства за неговото управление.
Предисторията
Над 13 млн. щатски долара са прибрали „зелените“ покрай защитената местност „Калимок-Бръшлен“, където във вторник избухна пожар. От 5 години „Труд“ периодично съобщава за проваления проект на „еколозите“, според който районът днес трябваше да бъде развит – с биоземеделие, риболов и природосъобразен туризъм. Въпреки че всичко остава на хартия, парите са усвоени.
На практика „природозащитниците“ управляват „Калимок-Бръшлен“ повече от 20 години. В края на миналия век тяхната организация „Зелени Балкани“ купува най-големите рибарници в България – 6000 декара в с. Нова Черна, близо до Тутракан.
В началото на 2000 г. от „Зелени Балкани“ изготвят предложение тези рибарници да се превърнат във „влажни зони“, за да могат да се участват в проекти, финансирани от ЕС и Световната банка. Към проекта са привлечени община Тутракан и други по-малки местни управи, както и държавата чрез поземления си фонд. На частните собственици е обещано обезвъзмездяване, но те остават излъгани.
През 2001 г., след натиск от „еколозите“, МОСВ издава заповед за обявяване на Защитена местност „Калимок-Бръшлен“ с площ от 60 000 декара, чиято сърцевина са именно рибарниците на „Зелени Балкани“. Малко по-късно ведомството изпраща молба до Световната банка за финансиране на възстановяване на „влажни зони“ там.
Банката отпуска 7,5 млн. долара, държавата добавя 3,05 млн. долара, а с участието на други донори сумата достига до 13,28 млн. долара. Проектът предвижда изграждане на шлюзове върху съществуващите диги, които два месеца в годината да се отварят, за да залива Дунав местността и да се увеличава популацията на защитени видове. Обещано е развитие на риболова, туризма и биоземеделието. Такова развитие до днес няма.
През 2009 г. е регистрирано и Търговско дружество „Калимок-Бръшлен“ ЕООД. Нови 1,36 млн. лева са отпуснати от МОСВ за „възстановяване на биоразнообразието“, а през 2015 г. е реализиран и проект за 3 млн. евро за „наблюдение на влажните зони“. През годините „зелените“ усвояват още средства за преброяване на птици, косене на тръстика и мониторинг.
