Новият план за управление на парк Витоша е като стария – само че нов

Това е кратката характеристика на актуализацията на плана за управление на парк „Витоша“, актуализиран през 2015 г. Дори и да бъде частично „поправен“ след публичното обсъждане, кръпките в документа ще останат ясно видими. Те са дело на чиновниците от Дирекцията на парк „Витоша“ и техните близки съмишленици от зелените НПО.
С този документ Витоша не я чака нищо добро.

Дългата история на плана

Старият, но все още действащ план за управление е приет през 2005 г., като изработването му продължава цели шест години – от 1999 г. насам. Ако Дирекцията на парк „Витоша“ беше спазвала закона, за тези 20 години трябваше да има поне два нови плана.

Законът за защитените територии и Наредбата към него са категорични: плановете за управление на природните и националните паркове задължително се актуализират на всеки 10 години. Това означава, че Витоша трябваше да има:

• план за периода 2015–2025 г.
• още един, който през настоящата година да бъде разработен и одобрен до края на 2025 г., с действие до 2035 година. 

Вместо модернизацията на Витоша да се движи по законовия ред, тя отново е поставена в зависимост от благоволението на Дирекцията на парк „Витоша“ – дали ще отпусне някой хектар за туризъм и ски. Показателен пример за това е намаляването на ски зоната от 205 хектара на 122, а територията за туризъм – сведена до площ, сравнима с футболно игрище.

Какво забранява действащият план?

Действащият план е изработен в края на 90-те години с активната намеса на зелените организации и тогавашния директор на парк „Витоша“ – Тома Белев. Документът е изпълнен със забрани и ограничения и не дава никакъв шанс за подмяна на над 60-годишните лифтове с нови.

Причината е ясна – планът не допуска изграждането на „нови лифтове и писти на територията на целия парк“.

Какво не решава новият план?

В новия документ Дирекцията на парк „Витоша“ е орязала възможностите за туризъм до такава степен, че ситуацията е дори по-лоша от тази при стария план. В него няма нито една разписана процедура как и по какъв ред ще се извършва подмяната на лифтовите съоръжения.

Не е ясно:

• необходимо ли е изготвянето на Специализиран подробен устройствен план (СПУП), при положение че Витоша е природен парк – публична собственост и защитена територия;
• трябва ли да се прави екологична оценка или ОВОС, когато собственикът на съоръженията реши да подмени Симеоновския, Драгалевския и Княжевския лифт;
• как ще се процедира с Романския лифт, „Заека“, двете части на „Лалето“, както и с Ветровала и Офелиите.

Липсва яснота и по ключовия въпрос дали ще бъде позволено горните зони да се свържат през Конярника, заобикаляйки Торфено бранище, чрез лифт влек и писта.

В плана, разработен по законна обществена поръчка от външна фирма, всички тези въпроси бяха решени ясно и категорично – чрез задължително изготвяне на СПУП. На базата на този СПУП Столична община трябваше да издаде разрешение за строеж, което да позволи подмяната на лифтовете с нови.

Важно е също да се промени Законът за горите, така че без промяна на предназначението на земите да може да се трасират нови ски писти. В момента на Витоша има само една лицензирана писта – „Витошко лале“.

Пропуснатата възможност

Година след година Дирекцията на парк „Витоша“, общинската и държавната администрация нехаят и не желаят да решат проблемите с модернизацията на планината. Това блокира и компанията „Витоша ски“, чийто собственик е италианецът Ерик Гумерер – CEO на TechnoAlpin, най-големия производител на машини за технологичен сняг в света.

С други думи – налице са както финансовите, така и експертните възможности Витоша да се превърне в модерен алпийски курорт. Липсва обаче политическа воля и законосъобразно управление.