Европейският съюз започва да дава първите ясни сигнали за промяна на дългогодишната си климатична политика. В проект на заключения за предстоящата среща на върха на 24 октомври, до който „Ройтерс“ е получил достъп, се предвижда включване на т.нар. „клауза за ревизия“ в новата климатична цел на ЕС за 2040 г.
Тази клауза ще даде възможност на страните членки да преразглеждат и дори отслабват климатичните цели в бъдеще, ако се появят нови научни или икономически основания. Според дипломатически източници това е първият ясен знак, че Брюксел започва да осъзнава нуждата от баланс между зеления преход, индустриалната конкурентоспособност и реалните икономически възможности на държавите.
От амбиция към реализъм
През последните години Европейската комисия беше водещ двигател на амбициозни зелени политики – от „Зелената сделка“ до новите системи за въглеродни такси. Предложената цел за намаление на нетните емисии с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. бе посочена като една от най-смелите в света.
Но все по-често в отделни столици се чува предупреждението, че цената на тези мерки става непосилна – особено в контекста на военната и енергийната криза, нарастващите разходи за отбрана и нуждата от стимулиране на индустриалното производство.
Полша, Франция, Латвия и редица други държави настояват за възможност за корекции, ако технологичният напредък се забави или ако социално-икономическите условия не позволяват навременното постигане на целите.
Край на „свещената крава“ на климатичната политика?
Включването на ревизионна клауза бележи повратен момент – първо официално признаване от страна на ЕС, че зеленият преход не може да бъде догма.
След години на твърд натиск за пълно декарбонизиране, Европа започва да говори за „прагматичен баланс“ и „икономическа устойчивост“.
Дори Европейската комисия вече предлага отстъпки в някои ключови екологични закони, като корпоративната директива за устойчивост и предстоящата въглеродна такса за транспорт и отопление.
Пътят към нова реалност
Ако проектът бъде приет на срещата на върха, това ще е началото на по-гъвкав и реалистичен курс в европейската климатична политика – курс, който отчита и нуждите на икономиката, и на обществата, които вече усещат тежестта на зеления преход.
ЕС вероятно няма да се откаже от целите за въглеродна неутралност, но ще започне да ги приспособява към реалността, в която сигурността, индустрията и социалният баланс отново излизат на преден план.
