Преди няколко дни излезе информация, че Европейската комисия е отпуснала 4 милиона евро за опазване на скалните раци в България. Това е по проект, изготвен от зелено НПО и екологичната фирма „Фортис Визио“.
Определението „скален речен рак“ е заблуждаващ термин. То цели да внуши уникалност на вида, но такава няма. Всъщност става дума за разпространения навсякъде в Европа речен рак, известен и като европейски (Astacus astacus). Това е сладководен рак, който живее в чисти реки, потоци и ручеи. В България се среща повсеместно и уловът му не е забранен. Има и друг вид, наречен „крив скален рак“, разпространен по целия Балкански полуостров, който не е официално защитен вид.
Четири милиона евро е сериозна сума. Освен евролобизъм и корупционни практики, няма друго обяснение защо такава огромна сума е отпусната за нещо, от което ползата е съмнителна. Едва ли ще има реален положителен ефект за природата. С тези пари могат да се построят четири детски градини или едно училище. Това не е популизъм. В целия Европейски съюз назрява сериозна криза, а безразборното харчене на средства е повече от съмнително. В новия бюджет на ЕС за околна среда са отделени 56 милиарда евро, а само за програми за зелените НПО ежегодно се разпределят 1.2 милиарда евро.
Опазването на речните раци почти настига по мащаб проекта за защитата на червеногушата гъска, за която БДЗП и „Зелени Балкани“ получават 5.5 милиона евро. Подобна е и поръчката за разселване на черни лешояди: излюпването на три лешоядчета струва 7.5 милиона евро – по 2.5 милиона евро за всяко пиле.
Опазването на околната среда е благородна и належаща кауза. Проблемът е, когато това се превърне в бизнес, източващ националния бюджет и еврофондовете в полза на съмнителни зелени НПО, без ясни правила и отчетност. А дали с изразходването на тези милиарди евро действително е помогнато за опазване на природата – остава открит въпрос.
