Салтоново море – една от най-големите екологични катастрофи в САЩ

  01 Септември 2021, 14:27     3273     0   
     


Едва ли мнозина са чували за Салтоново море в Калифорния. То е най-голямото езеро в щата и се разпростира на цели 889 квадратни километра в най-югозападната част на Калифорния, близо до границата с Мексико.

Милиони години наред река Колорадо спорадично е преливала и се е отклонявала, което е наводнявало най-ниските местности в Имперската долина. През определени периоди там се е образувало соленоводно езеро, а когато реката не е била толкова пълноводна – пустинен и сух район. Благодарение на тези процеси цялата Имперска долина има много плодородна, но изключително суха почва.

Данните сочат, че около 1580г. река Колорадо отново се е отклонила, а езерото е пресъхнало напълно.

През следващите три века територията на днешното Салтоново море се обитава предимно от индиански племена.

И така до 1905г. когато една грешка води до огромен екологичен проблем, който продължава вече над 100 години вече.

През 1900г. калифорнийските власти решават да започнат грандиозен проект, който да облагороди плодородните почви в Имперската долина. Започва изграждането на напоителни канали, пълнещи се от река Колорадо.

През 1905г. идва и грешката. Заради силните дъждове и снеготопенето река Колорадо прелива в един от каналите, който не е способен да помести подобни количества вода. Водата чупи спирателната инфраструктура на канала и започва да се събира в най-ниските части на долината, заливайки град Салтон и резервата на местните индианци.

Спирането на тази вода обаче се оказва по-трудно от очакването и река Колорадо продължава да наводнява долината цели 18 месеца. Така се ражда и днешното езеро наречено Салтоново море, което през 1907г., след спирането на притока, заема територия от 1278 квадратни километра.

Мястото бързо се превръща в риболовна дестинация, тъй като реката е донесла не само вода, но и големи количества риба. Учените обаче са скептични и обявяват, че с течението на времето езерото отново ще пресъхне.

Тук идва и втората управленска грешка.

През 20-те години каналите в Имперската долина вече са готови, а благодарение на 18-месечната авария почвата е напоена и плодородна. Селското стопанство в региона кипи. Тогава идва проблемът с отпадъчните води.

Годината е 1928г. Американският сенат решава, че отпадните води от всички земи, намиращи се на по-малко от 70 метра надморска височина в басейна на Салтон, ще се изхвърлят в т.н. Салтоново море.

Непрестанният приток не позволява езерото да пресъхне и това създава нестабилна среда. Огромни количества замърсени с химикали, азот, торовете и соли отпадни води се изхвърлят в езерото, а почвата в региона е богата на соли, което с времето започва да повишава солеността на езерото.

Въпреки всичко това Салтоново море продължава да е изключително популярна и посещавана риболовна и туристическа дестинация. На калифорнийските власти дори им се налага да зарибяват изкуствено езерото със соленоводни риби, тъй като сладководните видове умират заради покачването на солеността.

През 60-те години курорти, яхтени пристанища и клубове покриват бреговете на езерото. Салтонският басейн привлича и десетки хиляди птици, като се превръща в основна спирка по Тихоокеанския миграционен маршрут и става любимо място на орнитолози.

През следващите години, с развитието на технологиите и създаването на екологични регулации, все по-малко води от земеделието започват да се изливат в езерото.

Липсата на приток, високите температури и изпаренията започват да смаляват езерото. Това води до критично повишаване на солеността и предизвиква анормално цъфтене на морските водорасли. Всичко това, заедно с азота, химикалите и торовете, изливани в езерото десетилетия наред, предизвикват масов мор на флората и фауната в езерото.

Освен всичко това, в края на миналия век големи части от езерото пресъхват, оставяйки ситен токсичен прах на дъното. Този прах бива разнасян от ветровете и целия регион около бреговете става почти необитаем.

През следващите години ситуацията продължава да се влошава. Днес езерото заема площ от 889 квадратни километра, спрямо 1278 през 1907г., а солеността се е вдигнала до 44 промила, или около 25% по-високо от океанската вода. Всички курорти и селища по бреговете му са почти напълно изоставени.

Чак през 2015г., заради предупрежденията на учени, че ако езерото пресъхне напълно, ветровете ще разнесат огромни количества токсичен прах, който може да достигне чак до Лос Анджелис, губернаторът на Калифорния Джери Браун предлага 10-годишен план за справяне с токсичния прах. През 2017г. е прието да бъде изградена мащабна система от езера и мочурища, която да овлажнява почвите и да спира разнасянето им от ветрове.

Първата такава е готова през 2020г., но тя покрива само 0.5 квадратни километра и ефектът от нея е минимален. В началото на тази година започна и строителството на по-амбициозната втора част, която ще покрива 16 квадратни километра.