Тройното убийство край хижа „Петрохан“ в началото на февруари 2026 г. върна общественото внимание към една история, която не започва с престъпление, а с политическо решение. История, за която още през април 2022 г. първа разказа медията „Еко Новини“, но която в продължение на години беше неглижирана от институциите. Тогава става дума за съмнителен договор, подписан от тогавашния министър на околната среда и водите и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов, с новосъздадена неправителствена организация с име „Национална Агенция за Контрол на Защитените Територии“, която поема дейности, наподобяващи охрана и контрол върху защитени територии. Споразумението е за охрана на всички зони по „Натура 2000“, тоест на близо 35% от територията на страната – над 40 000 квадратни километра.
Днес, след като трима от учредителите на същата организация са намерени убити с куршуми в главите въпросите вече не могат да бъдат подминавани.
МОСВ е дало на съмнителни частни гардове да пазят защитените зони
Още повече че към цялата картина се добавя и фактът, че Васил Терзиев, настоящ кмет на София, е бил спонсор на въпросното НПО – информация, която е фигурирала публично на сайта на организацията до свалянето му и може да бъде проследена чрез интернет архиви и търсене в Google.
Договорът, който дава „зелена светлина“
Всичко започва в началото на 2022 г. На 13 януари е регистрирано сдружението с нестопанска цел „Национална агенция за контрол на защитените територии“. Сред учредителите са Ивайло Иванов, Ивайло Калушев, Николай Златков, Дечо Василев и Пламен Статев – трима от които години по-късно ще бъдат намерени мъртви край хижа „Петрохан“. Само 27 дни след регистрацията на организацията и едва 58 дни след старта на кабинета „Петков“, на 8 февруари 2022 г., Борислав Сандов подписва рамково споразумение за сътрудничество между Министерството на околната среда и водите и новоучреденото НПО
По думите на самия Сандов, изречени години по-късно след убийството, документът не създавал права и задължения и представлявал „лист хартия“ – символичен жест на партньорство за опазване на природата. На практика обаче именно това споразумение се оказва ключът, който легитимира дейността на една частна структура в сърцето на защитени територии от „Натура 2000“.
Кой седи зад „Национална Агенция за Контрол на Защитените Територии“
Според разследване на 24 часа, за период от близо четири години петима министри на околната среда в рамките на седем последователни правителства са били наясно с дейността на „Националната агенция за контрол на защитените територии“ и в различна степен са правили опити тя да бъде ограничена или прекратена. Без реален резултат. През това време организацията не само оцелява институционално, но и разширява присъствието си на терен, изграждайки база край хижа „Петрохан“, поставяйки бариери, видеонаблюдение и дронове, и упражнявайки фактически контрол върху достъпа до части от Стара планина.
Вероятно и до днес дейността на това НПО щеше да остане известна на тесен кръг чиновници, природозащитници и местни хора, ако не беше тройното убийство, което разтърси държавата в началото на февруари 2026 г. В района на хижа „Петрохан“, която служи за база на т.нар. планински рейнджъри, с куршуми в главите са открити телата на трима от учредителите на сдружението – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев.
Убитите не са случайни фигури. Те стоят в самото ядро на организацията, създадена през януари 2022 г. с претенции за „национален“ контрол върху защитените територии. Именно тези хора са били двигателят на структурата – участвали са в управлението, в контактите с институции, в логистиката и в изграждането на реалното присъствие на НПО-то в планината. След убийството стана ясно, че част от тях са разполагали със сериозен арсенал от оръжия, макар формално да са с чисто съдебно минало.
Особено показателен е случаят с Дечо Василев. Докато публично е представян като човек, отдаден на каузата за опазване на природата той развива и сериозен бизнес извън екологичната сфера, включително в областта на одита и счетоводството. Негови съдружници го описват като човек с кауза, но и с контакти, ресурси и влияние, далеч над типичния профил на природозащитен активист.
Друг ключов персонаж в тази история е Ивайло Калушев – също учредител на НПО-то, който след тройното убийство е обявен за издирване. Именно той е собственик на хижа „Петрохан“, закупена малко преди старта на дейността на организацията, и именно около тази хижа се концентрира цялата инфраструктура на т.нар. рейнджъри. Калушев е сред хората, които реално управляват логистиката и присъствието на НПО-то на терен, включително поставянето на бариери и контрола върху достъпа до планинските маршрути.
Същите лица стоят зад няколко свързани неправителствени организации, регистрирани в кратък период от време – структури за биоразнообразие, карстови и хидрогеоложки изследвания, екстремни спортове, а впоследствие и Българска рейнджърска асоциация. Всички те са свързани персонално, организационно и идейно, а „Националната агенция за контрол на защитените територии“ се явява тяхната най-видима и най-амбициозна форма.
Точно тази комбинация – частна собственост върху ключов обект, паравоенна визия, сериозно оборудване, международни контакти и политическа легитимация чрез подписан договор с държавата – превръща НПО-то в структура, която години наред съществува в сивата зона между гражданска инициатива и частна охранителна формация. И когато този модел завършва с три трупа в планината, въпросът вече не е само кой е стрелял, а кой е позволил всичко това да съществува толкова дълго.
Хижа, земя и реална власт на терен
Още към момента на подписване на споразумението организацията вече има реално присъствие в Стара планина. По данни, разкрити още през 2022 г. от „Еко Новини“, членовете ѝ се настаняват в района на хижа „Петрохан“, където започват да ограничават достъпа на туристи към популярни маршрути, включително към връх Тодорини кукли. Тези действия нямат законово основание – планинският туризъм не е забранен в зоните от „Натура 2000“, а ограничения могат да се налагат единствено чрез утвърдени планове за управление.
Сигнали, проверки и институционално безсилие
Още през 2022 г. риболовният клуб „Балканка“ подава сигнали до институциите, предупреждавайки, че неправителствената организация упражнява контрол без правомощия. Реакцията обаче е закъсняла и противоречива. След падането на кабинета „Петков“ служебният министър Росица Карамфилова признава, че подобно споразумение е прецедент и че при подписването му липсват елементарни административни реквизити – съгласуване с дирекции, доклад, документооборот, дори име, подпис и печат на министерството в самия документ.
Въпреки проверки на РИОСВ, сезиране на МВР и прокуратурата и опити за прекратяване на споразумението чрез нотариални покани, организацията продължава да действа. Нейни представители остават в базата край Петрохан и развиват активност, включително обучения и международни контакти. Въпреки всички тези проверки, писма и формални опити за прекратяване, нито едно правителство не успява реално да спре дейността на организацията
Частно финансиране и името на Васил Терзиев
Един от най-неизяснените въпроси остава финансирането. Организацията публично твърди, че не е получавала нито лев държавно или публично финансиране и че разполага със „100% частни средства“. В същото време тя разполага с оръжия, моторни шейни, дронове, униформи и сериозна логистика – разходи, които предполагат значителен финансов ресурс.
Именно тук се появява името на Васил Терзиев. На вече сваления сайт на „Националната агенция за контрол на защитените територии“ е съществувала отделна страница с благодарности към спонсори, в която Терзиев е посочен поименно и със снимка. Този факт, макар и впоследствие заличен от официалното онлайн присъствие на организацията, остава проверим чрез интернет архиви и търсачки. Така се оформя пълната картина: държавен министър подписва споразумение, а бъдещ кмет на София подпомага финансово същата структура.
От „гражданска кауза“ до криминален финал
След убийството на тримата учредители край хижа „Петрохан“ от МВР заявиха, че при тях няма сигнали за противозаконна дейност от страна на организацията. Фактите обаче показват нещо друго – години на институционална немощ, допуснала частна, въоръжена структура да упражнява реален контрол върху защитени територии, под прикритието на „кауза“.
Това, което „Еко Новини“ разкри още през 2022 г., днес изглежда като ранно предупреждение. Предупреждение, което не беше чуто. А въпросите, които остават, вече не са само морални или политически, а засягат пряко отговорността на държавата и на конкретни публични фигури – кой е подписал, кой е финансирал и защо никой не е спрял това навреме.
