Сблъсък между експерти лесовъди и зелените е в основата на унищожаването на смърчовите гори на Витоша. Две десетилетия след началото на кризата последиците остават ясно видими – огромни петна изсъхнали дървета, стърчащи стволове и разпаднала се екосистема в един от най-старите природни паркове в Европа.
Днес въпросът как една от най-ценните горски територии у нас бе оставена без защита срещу корояда-типограф е отново в центъра на вниманието.
Витоша преди катастрофата
До началото на XXI век смърчовите гори на Витоша са сред най-впечатляващите в България – дървета над 30 метра височина, гъсти масиви и богато биоразнообразие. Целта при обявяването на Природен парк „Витоша“ през 1934 г. е именно опазването на тези екосистеми.
Днес подобен пейзаж почти не съществува. Най-засегнати са високите части – Алеко, Златните мостове, Офелиите – както и Бистришко бранище, където иглолистните масиви са практически изчезнали.
Щормът от 2001 г.
На 22 май 2001 г. силен вятър поваля хиляди смърчове. Засегната е площ от около 600 декара в района на Офелиите и резерват „Бистришко бранище“.
Месец по-късно водещи специалисти от БАН, Лесотехническия университет и Института по гората към Министерството на земеделието изготвят становища. Препоръката им е категорична: опасност от масово развитие на корояд-типограф изисква спешно изнасяне на падналите дървета или най-малкото отстраняване на кората.
Според експертите, оставена без контрол, ситуацията може да доведе до унищожаване на цялата иглолистна растителност.
Защо препоръките не са изпълнени
По това време директор на парка е Тома Белев. Той и група еколози, сред които Андрей Ковачев и Димитър Василев, отхвърлят експертните предложения. С аргумент, че „човешка намеса“ в резерват е недопустима, те настояват падналата дървесина да остане, за да могат „природните процеси“ да протекат самостоятелно.
Подкрепа получават от няколко експерти в МОСВ. След силна медийна кампания и призиви за протести, предложените лесовъдски действия за ограничаване на заразата не са допуснати.
Разрастването на заразата
Само за няколко години първоначалните 600 декара заразена зона прерастват в над 12 000 декара. Това позволява короядът да премине от високите части към горите над Бистрица, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево, Владая, Рударци и Кладница. През 2015 г. е регистриран втори пик на разпространение, който достига и Рила. Сериозни поражения се регистрират и през 2017 г. в резиденция „Бояна“, където се налага изсичането на над 500 дървета. Само три години по-късно насекомото вече е в Южния парк и Борисовата градина.
„От едно дърво – 10 000 заразени“
През 2017 г. дори зеленият Александър Дунчев започва активно да говори за риска от корояди:
„От едно семейство корояди се създават около 60 ларви… При първото поколение е заразено едно дърво, при следващото 10, по-следващото 100, а на третото – вече 10 хиляди.“ По думите му, близо една четвърт от българската гора е поставена под риск.
Критиците обаче отбелязват, че именно менторът на Дунчев – Тома Белев – стои в основата на управленските решения, довели до разрастването на кризата.
Дългосрочните последствия
Днес огромна част от смърчовете на Витоша са унищожени, а възстановяването практически е невъзможно и насекомото продължава да атакува нови територии. Екосистемата, която паркът е трябвало да съхрани, е заменена от сухи стволове и разпаднала се дървесина.
Пораженията остават видими от почти всеки вход на столицата.
