Ще носи ли Сандов отговорност за договора, легитимирал паравоенната структура край Петрохан?

Шестима загинали. Това е равносметката около хижа „Петрохан“ – три жертви, открити застреляни в хижата, и още трима, намерени мъртви дни по-късно край Враца. След подобен финал въпросът вече не е кой е стрелял, а кой е позволил структурата, около която се случва всичко това, да съществува и да действа години наред.

В центъра на този въпрос стои подписът на Борислав Сандов.

„Само един лист хартия“ ли е договорът с МОСВ?

Днес Сандов твърди в ефира на Нова телевизия, че рамковото споразумение, подписано от него през февруари 2022 г., няма финансови измерения, няма конкретни цели, не създава права и задължения и е било чисто „символично“.

Това твърдение обаче се разминава с реалността.

Фактът е един: с този документ държавата официално легитимира организация, която впоследствие изгражда въоръжено, охранявано, контролирано присъствие в защитени територии. Без законово основание. Без конкурс. Без обществен дебат.

Няма значение дали договорът е „рамков“. В политически и институционален смисъл той действа като държавен печат за доверие.

Легитимацията като ключов проблем

След подписването на споразумението „Националната агенция за контрол на защитените територии“ започва да се държи не като гражданска инициатива, а като структура с правомощия:

• изгражда база край хижа „Петрохан“
• поставя бариери и видеонаблюдение
• ограничава достъпа на туристи
• разполага с оръжия, дронове и техника
• влиза в конфликти с държавни институции

Всичко това става след и благодарение на договора с МОСВ.

Без този подпис организацията щеше да е поредното НПО без тежест. С него тя се превръща в „партньор на държавата“.

Въпросът, който никой не задава на Сандов

Ако документът е бил толкова безобиден, защо:

• не е прекратен веднага след първите сигнали?
• не е изтеглен публично с ясни мотиви?
• не е последван от официална позиция на МОСВ, че организацията няма право да упражнява контрол?

Отговорът е неудобен: защото подписът вече е бил сложен, а политическата отговорност – избегната.

Как Търговският регистър прие това име?

Втори ключов въпрос, който остава напълно неизяснен, е регистрацията на самата организация.

Как Търговски регистър е приел без възражения името:

„Национална агенция за контрол на защитените територии“

Това наименование:

• внушава държавен или квазидържавен статут
• съдържа термини като „национална“, „агенция“, „контрол“
• предполага публични правомощия

По какви правни аргументи подобно име е било одобрено за частно НПО?
Имало ли е становище дали то заблуждава обществото?
И кой носи отговорност за това решение?

Отговорността не е само криминална

След шест смъртни случая край Петрохан вече не може да се говори за „инцидент“, „изолиран случай“ или „конспирации“.

Това е резултат от модел:

• държавен подпис без контрол
• институционално мълчание
• политическо бягство от отговорност

Именно затова въпросът днес не е дали Борислав Сандов е имал лоши намерения.
Въпросът е дали ще бъде потърсена отговорност за последиците от неговото решение.

Защото когато държавата легитимира паравоенни структури с един подпис, трагедиите вече не са „непредвидими“. Те са логичен край.