В спасителната акция на 5 декември 2010 г. по изваждането на блокираните в пещерата Духлата четирима мъже и три деца са участвали общо около 60 души – екипи на Гражданска защита, пожарникари, представители на Българската федерация по спелеология и местни доброволци.
Ключова роля за спадане на нивото на водата и за успешното изваждане на блокираните изиграва техниката, осигурена от частната фирма „Мана Чингиз“. Държавата осигурява шест линейки и медицински екипи от Спешна помощ.
Истината е, че основната заслуга за положителната развръзка в този случай е на Атанас Русев от сдружението „Да запазим Корал“, а не, както се твърди днес, на Ивайло Калушев. Именно Русев първи забелязва, че пред пещерата има автомобил и че по всяка вероятност вътре има хора в опасност, тъй като нивото на водите в Духлата е изключително високо. Неговата идея да се разкопае един от изворите се оказва животоспасяваща за бедстващите.
Ролята на Ивайло Калушев – който в момента се издирва във връзка със случая край Петрохан – в спасителната акция при Духлата е силно преувеличена. Той е един от многото участници, притекли се на помощ, но не и „спасителят“ с главно „С“, както днес някои се опитват да го представят.
След изваждането на блокираните Калушев попада пред камерите като един от интервюираните участници в акцията. Това обаче не означава, че може да бъде определян като спасител на децата от Духлата – подобно твърдение просто не отговаря на истината.
Ако изобщо трябва някой да бъде наречен спасителят в този случай, това безспорно е Атанас Русев.
