Ед Милър и Мери Нгуйен са дългогодишни програмисти, живеещи в Силициевата долина. Преди няколко години те попадат на уеб камера, която излъчва на живо живота на няколко мечки в Аляска. Тогава те си задават как могат да различават мечките, които гледат.
„Зачудихме се, лицевото разпознаване е много развито при хората, но дали може да работи с мечки. Искуственият интелект може ли да различи лицата на две мечки?“ коментира Милър пред Ню Йорк Таймс.
В същото време д-р Мелани Клапам, изследовател от канадския Университет Виктория, се занимава с проучвания на популациите на мечки в крайбрежните райони на Канада. Тя има голямото желание да изследва подобна технология, но пречката пред нея е, че е биолог, а не софтуерен инженер.
Тримата се срещат случайно, след като споделят идеите си във платформата „WildLabs”, която свързва учени по света, търсещи колаборация.
Така се поражда и проектът „BearID”.
Новосформираният екип се захваща за работа. Първият и най-важен въпрос е – какви черти могат да се използват за разпознаване на отделните животни. За разлика от зебрите и жирафите, чиито окраски са като човешките пръстови отпечатъци, мечките нямат толкова различни черти.
След няколко различни опита компютърните специалисти успяват да създадат софтуер, който разпознава лицата на различните мечки с точност 87%.
Компютърният алгоритъм използва черти като разстояние между очите и техния наклон, големина и позиция на носа и други, след което ги сравнява с база данни за местността, която се попълва от кадри от фотокапани и снимки направени от изследователски екипи, както и от любители на природата.
Преди една година проучванията и резултатите на научния екип бяха публикувани в престижния научен журнал „Ecology and Evolution”, а днес „BearID” вече е реалност и скоро ще се използва на доста любопитно място.
Най-голям интерес към софтуера проявява Нануаколаският съвет, обединяващ няколко канадски индиански общности. Те живеят на остров Ванкувър и подържат хижата „King Inlet Lodge”, която от десетилетия организира походи за наблюдаване на мечки с туристическа и изследователска цел.
„Когато преди 15 години започнахме да разработваме стратегия за мониторинг на състоянието на животните, в целия окръг имаше само един ветеринар, който имаше познания за мечки. Това не ни даваше възможност да разберем общото състояние на популацията.
Сега сме много развълнувани от тази „Джейсън Борн-ска“ технология. Тя ще ни позволи да се грижим за мечките, и то по устойчив и неинвазивен начин, оставяйки възможно най-малък отпечатък“ коментира Далас Смит, известен с индианското си име Кикаксклалаге, президент на Нануаколаския съвет.
В момента в местността се провежда заснемане на мечките, за да може да бъде запълнена базата данни на софтуера. Когато то приключи, технологията ще бъде свързана с фотокапаните и те веднага ще могат да разпознават заснетата мечка.
Екипът на д-р Клапан, Ед Милър и Мери Нгуйен обаче не смятат да спират с американските мечки, като вече се водят разговори с различни природозащитни организации по света за инкорпориране на системата за други видове като малайски мечки, бърнести мечки, хималайски мечки и дори вълци.
