Мащабно незаконно строителство, съпроводено с възпрепятстване на проверки и съмнения за сериозна сеч, е установено в местността „Баба Алино“ край Варна – зона между „Кабакум“ и Златни пясъци, която попада в чувствителен район с активни свлачищни процеси и близост до защитени територии.
Десетки незаконни обекти, потвърдени от институциите
Съвместни проверки на няколко институции – общински строителен контрол, полиция, РДНСК, горските власти и РИОСВ – установяват категорично наличие на незаконно строителство.
На терен са преброени най-малко 22 двуетажни сгради и още 2 по-големи постройки, изградени без разрешителни. Освен тях, зад високи огради са забелязани и множество фундаменти на нови сгради, до които проверяващите не са получили достъп. Част от обектите са напълно завършени, други са на етап груб строеж, а трети – в начален етап с излети основи.
От общинската администрация са категорични: за тези нови строежи няма издавани разрешения. Главният архитект на Варна изрично заявява, че общината не е одобрявала подобно строителство, а наличната документация не дава основание то да се счита за законно.
Ограждения в гората и подновяване на строежа
Допълнително нарушение е установено и при ограждането на имоти в горски фонд с масивни високи огради – практика, която е забранена. Част от терените са буквално „затворени“ с дувари, зад които строителството продължава.
Само ден след официална проверка институциите получават сигнал, че строителните дейности са подновени, въпреки констатираните нарушения и предстоящите административни мерки.
Това не е изолиран случай – още през 2025 г. са издавани заповеди за спиране на строителството на отделни обекти, които не са били изпълнени. Наложените санкции също не са довели до реален ефект.
Въоръжена охрана срещу проверяващи
Ситуацията ескалира допълнително, след като при опит за проверка достъпът до обекта е бил възпрепятстван. По данни на администрацията, второстепенни общински улици са били контролирани от охрана, оборудвана с оръжие и комуникационни средства.
Това е наложило планиране на постоянен контрол в района с участие на Общинска полиция и структури на МВР, за да се ограничи достъпът на строителна техника и да се предотврати продължаване на дейностите.
„Без аналог“ и бавна процедура по закон
От Община Варна определят случая като безпрецедентен. По думите на администрацията, подобно системно неспазване на закона, съчетано с възпрепятстване на институции, не е наблюдавано досега в града.
Въпреки обществените очаквания за незабавни действия, процедурата по премахване на незаконните строежи ще отнеме време. Причината е необходимостта от изготвяне на изчерпателна документация, която да издържи в съда, тъй като се очаква инвеститорът да обжалва всяка заповед.
Първоначалният срок за административните действия е поне три месеца, след което може да се пристъпи към реално премахване на обектите.
Противоречия с инвеститора
С дейностите в района се свързва украинската корпорация „КУБ“. От страна на инвеститора има публични твърдения, че строителството е законно и че необходимите разрешителни са налични, както и че не се извършва незаконна сеч.
Тези твърдения обаче влизат в пряко противоречие с констатациите на всички проверяващи институции, които към момента са единодушни за липсата на строителни книжа и за извършване на дейности в нарушение на закона.
Къде са българските „зелени“
Случаят край Златни пясъци поставя директен въпрос – къде са българските зелени организации, когато има данни за незаконно строителство и сеч в чувствителна зона. Районът е едновременно туристически ключов и геоложки рисков, а сигналите са за десетки обекти без разрешителни и за засягане на горски територии.
Въпреки това, липсва ясна, публична и активна реакция от страна на екологичните НПО, които традиционно заемат водеща позиция при подобни казуси. Не се виждат кампании, протести или сериозен обществен натиск, каквито обикновено съпътстват други инвестиционни намерения в защитени или рискови територии.
Тази липса на реакция засилва усещането за двойни стандарти. В едни случаи природата се защитава шумно и последователно, а в други – при наличие на сходни или дори по-сериозни нарушения – темата остава встрани от вниманието. Именно това поставя под съмнение доколко защитата на околната среда се прилага принципно, а не избирателно.
Тест за държавността
Казусът „Баба Алино“ се превръща в много повече от локален строителен проблем. Той е тест за способността на институциите да наложат закона в зона с висок икономически интерес, при наличие на системни нарушения и открито пренебрежение към административните разпореждания.
Предстоящите действия – включително съдебните процедури и евентуалното премахване на обектите – ще покажат дали този случай ще има реални последици или ще остане пореден пример за безнаказано строителство по българското Черноморие.
