По данни на Европейския съюз за 2025 г. над 41% от територията на страната представляват защитени зони и местности. В това число влизат и 11 природни парка, включително Витоша, 3 национални парка и 360 зони по „Натура 2000“. На тези места всякаква човешка дейност – дори селско стопанство, пашуване на животни или засаждане на култури и овощни дръвчета – е забранена.
Данните сочат, че България е на първо място с 41%, докато средното за останалите държави от ЕС е 26%. На практика се оказваме по-големи „защитници на природата“ дори от Швеция (15%), Дания (15,1%) и Финландия (13,4%) взети заедно. Сходно е положението и в Ирландия (13,9%) и Белгия (14,7%), където процентът е значително по-нисък.
Развитите европейски държави също остават далеч зад нас – Франция със 28% и Италия с 21,4%. Същото важи и за балтийските държави: Естония – 21%, Латвия – 18,1% и Литва – 17,8%.
След България с по-голям дял защитени територии са Словения (40,5%), Полша (39,6%), Хърватия (38,2%) и Германия (38,5%). При Германия и Полша обаче повечето зони са в Балтийско море, където практически няма места за инвестиции.
От всички изброени държави България е най-бедната – със слаба икономика, отрицателен платежен баланс, спад на инвестициите и тежък демографски срив. В същото време страната ни е сред тези с най-сложни екологични и административни процедури. България е обхваната от зелени неправителствени организации, които често блокират ключови инфраструктурни проекти и обекти от национално значение. Всеки голям проект – магистрали като „Струма“ и „Черно море“, тунели като „Шипка“ и „Петрохан“, лифтове или ски писти – се атакува от екологични НПО (в голямата си част финансирани отвън или чрез европроекти), които правят всичко възможно да ги провалят.
Фактът, че България е „шампион“ по защитени територии, е резултат именно от дейността на зелените. През 2005 г. техни НПО получиха 9 милиона лева от МОСВ, за да определят зоните по „Натура 2000“. Те ги очертаха така, че впоследствие техните фирми да бъдат водещи при изготвянето на екологични оценки, оценки за въздействие върху околната среда и за съвместимост със зоните. От този бизнес бяха спечелени стотици милиони лева.
По-късно „зелените“ създадоха и партия – „Зелено движение“. Те влязоха във властта с министър Борислав Сандов и зам.-министър Тома Белев. Макар и само за 7 месеца, щетите, нанесени от тяхното управление на МОСВ, ще тежат години наред. Все пак Народното събрание успя да отмени двуинстанционното обжалване на екологичните оценки на обекти от национално значение, с което беше сложен край на „зеления рекет“ и се отвори възможност важни проекти да стартират.
Днес защитените територии вече не могат да се променят, тъй като сроковете за обжалване са изтекли. Освен това Конституционният съд преди няколко години постанови, че заповедите за определянето им са необжалваеми – решение, което е правен прецедент. Възможно е обаче да се смекчат мерките и режимите в зоните по „Натура 2000“. За разлика от останалата Европа, където нормите са по-гъвкави, у нас те са толкова рестриктивни, че за един проект са нужни осем години само за да се съберат всички документи и разрешителни. Ако има и обжалвания от „зелените“, дори десетилетие не стига. Рекордьори са АМ „Струма“, тунелът „Шипка“ и втората кабинка в Банско – проекти, блокирани вече над 25 години.
Природата трябва да се опазва – това е безспорно. Но, както във всичко, нужен е баланс. Околната среда трябва да бъде съхранена за идните поколения, но не и за сметка на живота, здравето и просперитета на българските граждани.
