Витоша е символ на София, но реалността днес е ръжда, затворени лифтове и безкрайни административни „тупкания на топката“. В основата стои многослоен проблем – разпокъсано управление, действащ рестриктивен план за управление от 2005 г., блокираният от 2015 г. нов план – и систематично лобиране, което според критиците идва от зелени неправителствени организации. Резултатът: юридическа клопка, в която модернизацията е практически невъзможна.
Девет гласове, нито едно решение
Първият пласт на проблема е управленският модел. Природен парк „Витоша“ е поделен между три министерства – Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на земеделието и храните (МЗХГ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), три областни управи – София-град, София-област и Перник, както и три общини – Столична община (СО), Перник и Самоков.
Всеки има парче от пъзела, но никой няма цялата картина. Тази децентрализация води до тромави процедури, припокриващи се компетентности и парализа при ключови решения за поддръжка, достъп и инфраструктура. Логичната – и политически смела – стъпка, за която настояват редица експерти, е Витоша да бъде поставена под централизирано управление от Столична община, с ясно делегирани правомощия и отговорност. Без такъв мандат „разпределената отговорност“ ще продължава да означава липса на отговорност.
Планове за управление: от рестрикция към блокаж
През 2005 г. е приет план за управление, валиден за десет години, който въвежда изключително ограничителни режими:
На хартия това звучи като опазване, но на практика се превръща в юридически капан. За да бъде подменено старо съоръжение по съвременни стандарти, се налага изграждането на нови основи, което по закон се третира като ново строителство – а то е забранено.
Поставянето на нови фундаменти предполага временни изкопни работи, тоест „нарушаване на тревното покритие“ – също забранено. Така дори реконструкцията по съвременните правила за безопасност е невъзможна, освен ако не се работи върху 50–70-годишни бетонни основи.
Именно това категорично отказват водещите световни производители на въжени линии „Doppelmayr“ и „Leitner“: изграждането на нов лифт върху старите фундаменти е несъвместимо със стандартите за безопасност. „Да се строи на старите основи ли? Това е невъзможно“, коментира още през 2020 г. мениджърът на „Doppelmayr“ Гернот Фишер.
Новият план (2015): готов, платен, но „в чекмеджето“
През 2014–2015 г. е разработен нов план за управление на Витоша на стойност около 600 000 лв., който е официално предаден на 30 октомври 2015 г. в Министерството на околната среда и водите за одобрение. Оттогава – осем години застой.
По процедура документът трябва да бъде разгледан от Висшия експертен екологичен съвет и след това гласуван от Министерския съвет. Поддръжниците на плана твърдят, че той балансира опазването и устойчивото използване на планината, като предлага:
Критиците на зелените организации твърдят, че съпротивата срещу новия план е политическа и икономическа, защото за първи път техен консорциум не печели обществената поръчка. Допълнителното искане за нова екологична оценка се приема като претекст, тъй като други планове, например този на природен парк „Българка“, са приети без такава процедура.
Законът за горите: втората бариера
Освен планът, и Законът за горите поставя спирачка пред модернизацията. За изграждане или реконструкция на лифтове и писти се изисква промяна на статута на земята, което е скъпо, тромаво и често невъзможно, тъй като терените са публична държавна собственост.
Само за съществуващите писти таксите за промяна на статута надхвърлят 40 млн. лв., без инвеститорът да придобива реална собственост. В същото време други линейни обекти – като далекопроводите с обща дължина над 60 000 км – не подлежат на такава процедура. За сравнение, всички лифтове в България са под 200 км.
Всички знаят, но никой не действа
През април 2022 г. главният архитект на София Здравко Здравков открито призна, че действащият план от 2005 г. прави ремонта и смяната на съоръженията практически невъзможни.
Подобно становище има и Министерството на младежта и спорта, което не може да възстанови дори повредения от вятъра влек „Заека“, поради същите рестрикции.
Още през 2010 г. операторът „Витоша ски“ представи проект за цялостна модернизация – две нови кабинкови линии от града (Симеоново и Драгалево), нови зони за начинаещи, фън парк и удължени трасета по Лале 1 и 2 и Романския лифт. Проектът обаче остава блокиран.
Парадоксът: екологичен аргумент срещу екологична реалност
Зелените среди често твърдят, че защитават природата, но реалният ефект е обратен.
Блокирането на масовия, нискоемисионен достъп чрез лифтове и кабинки принуждава хиляди столичани да се качват с автомобили. Резултатът са трафик, шум и замърсяване, които нанасят далеч по-големи щети върху планинската екосистема.
Модерните кабинкови съоръжения са екологично ефективни, с минимален отпечатък, нисък шум и висока безопасност. Точно това, което зеленият сектор би трябвало да подкрепя – а не да спира.
Политика, лобита и двойни стандарти
Критиците са категорични: зад блокирането стои системен натиск от зелени НПО, които поддържат рестриктивния статус, защото той им осигурява влияние и финансиране.
Често се цитира избирателно текстът за „реконструкция в границите на трасетата“, като се премълчава, че без нови фундаменти това е технически и правно невъзможно.
Парадоксално, същите хора, които настояват за допълнителна екологична оценка за Витоша, не изискват такава за други паркове, в които имат участие. Така се създава класически пример за двойни стандарти.
Как се излиза от клопката
Какво губи София всеки сезон на застой
Витоша не е просто спор за ски съоръжения. Това е тест за способността ни да управляваме общото благо. Планината е в юридическа клопка, изградена от рестриктивни планове, несъвършени закони и липса на политическа воля.
Докато спорим, вятърът руши, фундаментите корозират, а опашките от автомобили се вият до поляните, които уж пазим. Истинската екология не е застой и забрана, а модерно, безопасно и устойчиво управление. Време е Витоша да бъде извадена от чекмеджето – и върната на софиянци.
