Снимка: Държавният влек "Заека" е с изтръгнати от буря основи и стълбове .Една от основните тези на противниците на модернизацията на лифтовите съоръжения в парк Витоша е, че според действащия план било възможно да се направи реконструкция и подмяна на старите съоръжения, пише Еко Новини.
Това обаче няма как да се случи. И ето защо.
Княжевският, Романският, Драгалевският лифт, „Заека“, както и дори Симеоновският лифт, са със силно компрометирани, ръждясали и опасни стълбове и фундаменти. Изброените съоръжения, с изключение на Симеоновския лифт, са на 50, 60 и дори 70 години.
Натоварванията на тези лифтове са изчислявани по нормативи от края на 50-те години на миналия век – изисквания, които са изключително далеч от съвременните стандарти за безопасна експлоатация. За тях няма и резервни части, въпреки твърденията на еколозите.
Никой не знае какво е реалното състояние на анкерните болтове, забити в бетонните фундаменти, а именно те носят целия стълб на лифта. Достатъчно е един от тях да поддаде и целият пилон ще рухне.
Австрийската фирма „Братя Герек“, която е изградила Княжевския лифт, не съществува от над 60 години. Същото важи и за „Интрансмаш“, построила и пуснала в експлоатация през 1956 г. Драгалевския лифт до Бай Кръстьо. Романският лифт е построен през 1968 г. от френската фирма „Fives-Lille–Cail“, която не съществува още от началото на 60-те години.
Преди време, след репортаж на репортер на bTV, се разпространи фалшивата новина, че лифтът бил строен от компанията Poma и че тя можела да го възстанови. Въпросният журналист, който наскоро напусна bTV, дори твърдеше, че от Poma му били казали, че могат да произвеждат резервни части.
Оказа се, че той е объркал не само фирмите, но и самите лифтове. Разбира се, не последва извинение, но това беше използвано от зелените НПО за поредна негативна кампания.
Какво е реконструкция?
Реконструкцията е дейност по възстановяване, замяна или изпълнение на нови конструктивни елементи с цел увеличаване на носимоспособността на съоръжението. Тоест – ремонт на съществуващите стълбове.
Нещо, което двете най-големи компании в света за лифтове – Допелмайер и Лайтнер – категорично заявиха, че е невъзможно и че никога не биха направили подобно нещо, защото е изключително опасно.
Освен това реконструкцията е процедура, за която задължително се изисква разрешение за строеж.
Опорката, която лансират еколозите, е, че нямало проблем да се направи не само реконструкция, но и „подмяна“. Те съзнателно пропускат факта, че това е възможно само ако има здрави основи, стабилни стълбове, налични резервни части и ако лифтовото съоръжение остане със същия капацитет, без да се увеличава.
Така че, ако евентуално се възстанови Романският лифт, той отново ще бъде с капацитет 540 човека на час – колкото е бил през 1968 г. При това положение опашката ще стига до Щастливеца, както беше, когато лифтът работеше.
Абсолютно безсмислено е да се хвърлят пари в ущърб на скиорите, само за да се удовлетворяват капризите на еколозите.
„Подмяна“ – термин, който не съществува
Същото важи и за така наречената „подмяна“. Сегашният план допуска подмяна на лифтовете, но и тук се има предвид съоръжения със съществуващия капацитет, същия сервитут и трасе – двойни седалки и 4-местна кабина, каквито бяха на Княжевския лифт.
В Закона за устройство на територията няма термин „подмяна“. Такова понятие, каквото зелените се опитват да докажат, че е възможно на Витоша, в ЗУТ просто не съществува. Има само разрешение за строеж – това е документът, с който могат да се изградят нови лифтове.
Романският лифт трябва да бъде с 4- или 6-местни седалки и капацитет 3000 човека на час. „Заека“, който е държавен, също – 4-местен лифт с капацитет 2400 човека. На мястото на Драгалевския лифт трябва да се изгради 8- или 10-местна кабина с капацитет 3600 човека на час, която да завършва не в нищото, както е сега на Голи връх, а зад Щастливеца – за да има връзка с другите съоръжения и писти.
Същото важи и за Симеоновския и Княжевския лифт – нови 10-местни съоръжения с капацитет около 3000 човека на час. „Лале 1“ трябва да стане 6- или 8-местна седалка, а „Лале 2“, което е на високо, да се подмени с тежка 4-местна седалка, устойчива на вятър, за да може да се използва през цялата зима.
Проблемът с пистите
На Витоша има само една лицензирана и хомологирана писта съгласно Закона за туризма – Витошко лале. Всички останали места са снежни полета и, ако законът се спазва стриктно, там трябва да е забранено карането на ски, защото при инцидент застраховката е невалидна.
Затова е необходимо трасиране на нови писти, които да отговарят на изискванията за безопасност. Това обаче не може да се случи при сегашния план, защото според него „не се допускат дейности, водещи до нарушаване и увреждане на тревното покритие“.
Заключение
Сърбия, Гърция, Турция, Северна Македония, Косово и Румъния непрекъснато строят нови лифтове, писти и цели ски зони. Само тук нищо не се случва. Властта се съобразява със зелените НПО, в голямата си част финансирани от чужбина, и ги слуша да дават акъл как да се възстановяват лифтове от времето на Априлския пленум на БКП през 1956 г., вместо зимният туризъм да бъде държавна политика.
Навсякъде, където има възможност, се изграждат модерни ски зони с нови лифтове, оръдия за сняг, апрески барове и разнообразни атракции. Те са пълни с чуждестранни туристи, които оставят парите си.
Тук обаче се спори и умува как ръждясал, счупен, крив и опасен лифт да бъде „реновиран“.
