Снимка: http://ec.europa.euСъс 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се нареди сред 5-те най-богати на хабитати европейски държави, непосредствено след държави като Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони. Това става ясно от създадения за първи път Червен списък (известен още като Червена книга) на всички местообитания по българските и останалите европейски територии, съобщава коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България“.
Червеният списък прави цялостна оценка, която дава подробна картина на състоянието на 490 местообитания в 35 страни на Европа – от Полярния кръг до Средиземорието, и в заобикалящите континента крайбрежни води на Северния Атлантик, Балтийско, Средиземно и Черно море. За съставянето му са дали своя принос над 300 експерти със своите знания и опит.
Европейският Червен списък на местообитанията е финансиран от Европейската комисия и работата по него беше координирана в партньорство между Института по околна среда Вагенинген (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за защита на природата (IUCN), „Бюро за природата“ (NatureBureau) и консултантите Сюзън Габей и Джон Родуел.
България в Европейския Червен списък
Със своите 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се нареди сред 5-те най-богати на хабитати европейски държави. Страната ни е непосредствено след държави като Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони. Очаквано, крайбрежните местообитания (особено дюните) и някои от храстовите и тревните местообитания се отличиха с висока степен на специфика, но и влязоха в групата на най-застрашените хабитати в Европа.
Координатор за България и автор в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Информация за оценките в Европейския Червен списък на сухоземните и сладководни хабитати в България предоставиха още гл. ас. д-р Пламен Иванов от СУ, Биологически факултет, доц. д-р Мариус Димитров от ЛТУ, доц. д-р Веска Русакова и гл. ас. Чавдар Гусев (и двамата от ИБЕИ–БАН). За морските местообитания в акваторията на Черно море, информация за оценките предостави доц. д-р Веселина Михнева от Института по рибни ресурси – гр. Варна.
Хабитатите в Европа - заплахи от изчезване
Резултатите от работата са достатъчно показателни. Над една трета от всички сухоземни местообитания в момента са под заплаха: такива са повече от три четвърти от торфищата и тресавищата, над половината от пасищата и ливадите, както и почти половината от нашите езера, реки и крайбрежия. Горските, храстовите и скалните местообитания не са толкова застрашени, но и тяхното състояние също буди тревога.
Във всичките заобикалящи Европа морета и Атлантическия океан, мидените банки, подводните съобщества на морски треви и местообитанията на речните устия са застрашени. В Средиземно море почти една трета от всички хабитати са пряко застрашени от изчезване, такива са и близо една четвърт от местообитанията в североизточната част на Атлантическия океан. Буди тревога и големият брой на морските местообитания, за които все още знаем прекалено малко, особено тези в Черно море.
Природните местообитания в Европа намаляват като площ и влошават качеството си по много причини, а много заплахи са с все по-засилващо се въздействие. Прекаленото използване или изоставянето на традиционните практики в пасищата и ливадите, пресушаването и замърсяването на водоемите, нахлуването на чужди и инвазивни видове растения и животни, урбанизацията и свързаното с нея инфраструктурно развитие, всички тези процеси продължат да представляват опасност за сухоземните и сладководни местообитания.
За морските местообитания, главните заплахи са замърсяването, вносът на органични вещества (еутрофикацията) във водата, разрушителните риболовни практики, изграждането на защитни съоръжения по крайбрежията и др. Някои опасни последици от климатичните промени вече са очевидни, както за морските, така и за сухоземните и сладководни екосистеми и има сериозен риск да се задълбочават в бъдеще.
Червеният списък като инструмент
Всички местообитания взети заедно са част от шарения килим на много разнообразните европейски сухоземни и морски ландшафти. Те осигуряват убежище за хиляди видове растения и животни и са източник на важни екосистемни услуги, като например опазването на почвите от ерозия, фиксацията на въглерода и, разбира се, смекчават последиците от глобалното затопляне. Тези местообитания могат да предоставят на хората в Европа ценни земеделски култури, да поддържат животновъдството, дивеча и рибата и да осигуряват местата за отдих и туризъм. Като място за почивка и вдъхновение те са най-ценното наследство за бъдещите поколения.
Европейският Червен списък на местообитанията осигурява изцяло нов и всеобхватен инструмент за преглед на поетите ангажименти за опазването и възстановяване на сушата, сладководните басейни и моретата на Европа. Той включва много по-широк спектър от тези местообитания, които вече са законово защитени съгласно Директивата за хабитатите, и ще помогне да се оцени доколко се изпълняват целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г.
Допълнителна информация за Червения списък може да бъде намерена на следния линк:
http://ec.europa.eu/environment/nature/knowledge/redlist_en.htm
-------------------------------------------------
* Институтът по околна среда Вагенинген (известен доскоро като Алтера) (Wageningen Environmental Research) е изследователски институт на Университета във Вагенинген (Холандия), който предлага комбинация от практически и теоретични научни изследвания в областта на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси. Институтът обединява експертен опит, свързан с проучвания на водите и почвите, екосистемите, климата, ландшафтите, както и базисна информация за екологични оценки и икономиката на природните ресурсите. В института работят около 400 учени. Той е член на Партньорството за европейска инициатива за изследване на околната среда (PEER), активен член на мрежата на ЕС за високи научни постижения (ALTER-Net) и един от партньорите на Европейския Топик Център (ETC-LUSI). Експертите на института са участвали в подготовката на директивите за птиците и хабитатите и в проекти за подпомагане на развитието на мрежата Натура 2000 в няколко държави-членки на ЕС.
Международният съюз за защита на природата (IUCN) е най-старата и най-голяма международна организация за околната среда в света, основана през 1948 г., която има над 1300 членове, включително държавни и неправителствени организации, както и хиляди експерти-доброволци. Дейността на IUCN е подкрепена от над 1000 служители в 45 офиса и стотици партньори в публичния, неправителствения и частния сектор по целия свят. IUCN е добре известен със своята огромна научна база и „ноу-хау“ в опазването и устойчивото управление на природните ресурси. IUCN има богат опит в предоставянето на актуални знания за това как опазването на биологичното разнообразие и управлението на екосистемите може да подпомага бита и благоденствието на хората. Също така, IUCN е застъпник на тезата, че политиките по ключови за бита на хората въпроси, трябва да се основават на актуална научна информация. Той има дългогодишен опит в решаването на важни международни въпроси, което да се базират на диалога между заинтересованите страни, и като резултат да се формулират социално-ориентирани и приемливи за всички участници в процеса на вземане на решения политики.
Бюро за природата (NatureBureau) е консултантска организация във Великобритания, която работи за опазване на дивата природа. Бюрото е специализирано в областта на екологията на моретата и крайбрежията, както и в политиките за опазване на природата, планиране на управлението, графичен дизайн, комуникации и мениджмънт на проекти. След основаването си през 1990 г. организацията осигурява консултации на редица държавни, неправителствени организации и частни фирми и клиенти в областта на опазването на природата и управлението на биологичното разнообразие.
Източник: http://3e-news.net
