Когато през 2013 г. едва 18-годишният нидерландец Боян Слат обявява, че има план как да почисти океаните от пластмаса, светът реагира със смесица от любопитство и скептицизъм. Някои го сравняват с Грета Тунберг – тогавашното лице на младежкия климатичен активизъм. Но сравнението винаги е било в една посока: ако тя говори, то той действа. И действително – за разлика от повечето климатични кампании, The Ocean Cleanup не е призив, а работеща инженерна програма, изградена върху години научни изследвания, прототипи и реални резултати.
Днес, повече от десетилетие по-късно, The Ocean Cleanup е най-мащабният проект в света за премахване на пластмасовото замърсяване в океаните и реките. А Боян Слат се превърна от мечтател в глобален иноватор, пред когото правителства, университети, компании и активисти свалят шапка.
Как започва всичко
Идеята се ражда в главата на Слат след гмуркане в Гърция, когато забелязва, че във водата има повече пластмасови отпадъци, отколкото риби. Вместо да се примири, той започва да мисли как океанът сам може да помогне за собственото си почистване.
През 2013 г. създава The Ocean Cleanup – организация, чиято амбиция е да създаде пасивни системи, които използват естествените океански течения, за да събират пластмасови отпадъци. Така, поне на теория, времето, необходимо за премахване на огромни замърсени зони като Голямото тихоокеанско сметище, може да бъде съкратено от хиляди години до десетилетия.
С годините The Ocean Cleanup преминава през стотици тестове, компютърни симулации, морски експедиции и инженерни прототипи. Системите бяха променяни, усилвани, преработвани – докато през 2021 г. организацията официално доказва "Proof of Technology" както за океана, така и за реките. Това е ключов момент, при който става ясно, че технологията работи в реални условия.
Как работи системата в океана
Най-популярната система – System 002, известна и като „Jenny“, представлява дълъг плаващ бариерен елемент с форма на фуния. Той се движи пасивно, задвижван от течения и вълни, и събира пластмасата в огромна торба-колектор.
Инженерите на Слат разработват специални решения за безопасност:
• „MASH“ – люк за безопасно освобождаване на морски живот
• акустични системи за отблъскване на риби и бозайници
• светлини и визуални маркери за защита на морския трафик
Организацията публикува редовни доклади за риск, като до момента регистрира изключително ниски нива на страничен улов – ключово условие, за да бъде проектът приеман от природозащитната общност.
System 002 събира десетки хиляди килограми пластмаса – от микрофрагменти до огромни „призрачни мрежи“. Следващото поколение системи – System 03 – вече обещават много по-голям капацитет и по-ефективна работа на огромни площи.
Големият план: почистване на Тихоокеанското сметище
През последните години The Ocean Cleanup направи смела прогноза: при достатъчно финансиране може да бъде премахнато цялото Голямо тихоокеанско сметище в рамките на около десет години. Организацията оценява, че това би струвало приблизително 7,5 млрд. долара.
С нови инструменти – включително дронове и GPS системи – екипът вече открива „горещи точки“ на натрупване на пластмаса, което позволява на системите да работят целево, пестейки време и средства. Така прогнозите падат до около 5 години и 4 млрд. долара, ако се използват най-напредналите технологии.
Ако искаш да почистиш океана, започни от реките
През последното десетилетие Слат осъзнава нещо много важно: океанът няма шанс, ако в реките продължават да се вливат нови милиони тонове пластмаса. Така се роди Interceptor – автономна система, поставяна по големи реки, която улавя отпадъците още преди те да достигнат до океана.
До 2025 г. The Ocean Cleanup вече работи в едни от най-силно замърсените райони на света. Организацията разгръща Interceptor-и в Азия, Африка и Южна Америка, като реализира сериозни партньорства с местни власти.
Най-мащабният им ход е програмата „30 Cities Program“ – проект за разполагане на Interceptor технологии в 30 ключови градове до края на десетилетието. Това може да спре до една трета от цялата пластмаса, която днес се влива в океаните чрез речни системи.
В момента The Ocean Cleanup работи по първите 20 градски проекта, с планове за разширяване в Манила, Джакарта, Куала Лумпур, Банкок, Лос Анджелис и редица други мегаполиси.
Колко пластмаса е премахната досега
Към 2025 г. организацията отчита почти 18 милиона килограма премахната пластмаса, а общият глобален сбор от океани и реки надхвърля 21 милиона килограма. Част от това количество вече се рециклира или използва за продукти с проследим произход – начин да се финансира следващата стъпка в мисията.
Крайната цел остава амбициозна: до 2040 г. да бъде премахната 90% от плаващата пластмаса в океаните. И, както често подчертава самият Слат, „ако успеем да си свършим работата, един ден The Ocean Cleanup няма да е нужен“.
Временно спиране заради подобрения – и защо това е важно
През 2024–2025 г. The Ocean Cleanup временно прекратява активните операции в Тихия океан, за да се фокусира върху усъвършенстване на технологията. Организацията работи върху по-големи, по-издръжливи системи и ултрамодерни методи за откриване на пластмасови „джобове“ с висока плътност.
Такава пауза не означава застой – напротив. Понякога най-добрият начин да ускориш работа е първо да спреш, да оптимизираш, и после да се върнеш по-силен.
Финансиране и глобална подкрепа
Проектът разчита на комбинация от дарения, корпоративни партньорства и краудфъндинг. През последните години The Ocean Cleanup предизвиква истинска вълна от подкрепа – включително кампании като сътрудничеството с играта Sky: Children of the Light, която събира близо 2,5 млн. долара.
Слат често подчертава, че световните екологични проекти имат нужда не само от ентусиазъм, но и от стабилно финансиране и координирана работа със самите общности, особено в държави, където отпадъчната система е недостатъчна.
Боян Слат – човекът зад идеята
Отвъд инженерните постижения, историята на Боян Слат е история на постоянство. Младежът, който започва с научно изложение в училище, днес ръководи глобален проект, работещ с десетки държави. Неговият стил е коренно различен от познатата публична екология, базирана най-често на предупреждения и политически дебати.
Слат не говори срещу някого. Не търси врагове. Просто предлага решение – технологично, амбициозно и постоянно подобряващо се.
В един от редките си лични коментари той казва приблизително следното: че ако замърсяването е проблем, създаден от човека, то човешката изобретателност може да бъде решението.
Заключение
The Ocean Cleanup е една от онези инициативи, които показват, че екологичните проблеми могат да бъдат решавани не само с политически декларации, а с наука, инженерство и реални действия. Проектът не е просто идея, а работеща система с реални резултати, подкрепена от милиони хора по света.
Историята на Боян Слат напомня, че понякога промяната не идва от най-силния глас, а от онзи, който знае как да построи решение. И че дори най-големите екологични предизвикателства могат да бъдат атакувани с интелект, иновации и упорита работа.
А океанът – този огромен, тих свидетел на човешката дейност – може един ден да си възвърне чистотата, ако продължим да действаме така, както действат хора като Слат.
