Геотермалната енергия в България - много възможности, нула реализация

  26 Февруари 2024, 16:30     3093     0   
     


Геотермалната енергия е местен ресурс, който може да задоволи 12,5% от потреблението на електрическа енергия в ЕС

 

Какво представляват геотермалните технологии?

Геотермалната енергия е топлина (на гръцки therme) от Земята (на гръцки geo). Топлината в дълбоките и плитките части на Земята идва от два ясно различими източника. Първият е дълбока топлинна енергия, генерирана от различни процеси в самата земя. Вторият е плитка топлинна енергия от слънцето, която се съхранява в земята. 

Постоянната температурата на земята точно под нас (от 2 до 250 м. дълбочина) е 10 – 15°C. Според справка с Българската асоциация за геотермална енергия (БАГЕ), в дълбочина температурата се повишава от около 25°C до повече от 100°C на километър. Това означава, че температурата може да надхвърли 200 – 250°C в части от страната на дълбочина между 4 и 5 км. Прокарването на сондажи до такава дълбочина е стандартна, макар и скъпа и високотехнологична практика в наши дни. 

Достигането на различна дълбочина и температура предоставя различни технологични възможности за използването на геотермалната енергия. По-ниските температури позволяват директно използване на топлината за различни цели, без необходимост да се преобразува: от балнеологични до индустриални цели, и от земеделие до централни топлофикации. Най-високите температури позволяват дори производство на електрическа енергия. 

Индивидуално ползване от потребители

Европейската комисия (ЕК) оценява, че 50% от цялата енергия, консумирана в Европейския съюз (ЕС), се използва за отопление и охлаждане, като над 70% от нея все още идва от изкопаеми горива. Активното навлизане на термопомпите в потреблението на енергия дo 2030 г. ще намали общото потребление на природен газ с най-малко 21 млрд. м3, като това ще допринесе за намаляване на дисбалансите и нуждата от сезонни мощности за съхранение на природен газ. Изследване на Международната агенция по енергетика (IEA) предвижда, че до 2030 г. ще бъдат инсталирани повече от 30 млн. термопомпи спрямо 2020 г. 

Индивидуалното използване на геотермална енергия означава най-вече оборудване на плитки системи, които отвеждат топлината от земята директно при потребителя с цел отопление или охлаждане. Геотермалните инсталации са собственост на самите потребители или на група от тях, разположени в съседство. В тези случаи става въпрос най-често за термопомпи. Подобни инсталации са подходящи за всеки частен дом, жилищен блок или търговски и индустриални помещения. 

Нискотемпературната и среднотемпературната геотермална енергия може да се използва директно от собствени инсталации и в земеделието, в отглеждането на аквакултури и дори в някои индустриални процеси.

В повечето държави, които сме проучвали, геотермалните ресурси, разположени на малка дълбочина (между 10 и 250 м.) обикновено не достигат до високи температури и са предоставени на потребителите за свободно ползване. Това означава ползване без такси, без излишни лицензии и разрешения от компетентните органи. Собственикът на имота на практика има изключителни права да ползва такива ресурси. Например:

Във Франция – дейности на дълбочина под 10 м. са изключени от обхвата на основната регулация – Минния кодекс; плитка геотермия (дълбочина под 200 м., инсталирана мощност по-малко от 500kW, температура по-малко от 25°C) може да се експлоатира от собствениците на имотите със специална уведомителна система – с декларации.


В Полша са избрали температурна граница от 20°C. Води с по-висока температура се третират като минерал и експлоатацията им с цел извличане на геотермалния ресурс се осъществява чрез лицензионни режими по местния минен закон. При затворени системи, използващи води до тази температура, не се изискват разрешения нито за минерали, нито за ползване на водите. 


В Унгария не се дължат такси за ползване на геотермални ресурси до 30°C.

 

Потенциалът на България трябва да бъде проучен в повече дълбочина

България има огромен геотермален енергиен потенциал. Евтина, почти неизчерпаема доставка на екологично чиста, надеждна, възобновяема енергия. Възможност за захранване на икономиката и отопление и охлаждане на домове и предприятия.

България има потенциал, но той трябва да бъде разбран, допроучен и да бъде използван умно и рационално. Според специалистите – геолози от БАГЕ, които работят почти ежедневно по подземни проучвания в страната, вече повече от 60 години, при сегашните несистематизирани и непълни данни, може да се рамкира един начален доказан потенциал:

5 000 MWh за директно лично ползване за отопление и охлаждане (напр. едно домакинство използва между 5 и 30 MWh топлина годишно);
3 000 MWh за използване в централни системи за отопление и охлаждане (напр. топлинната мощност на топлофикация София е над 3 000 MW); 
250 – 300 MWh за производство на електрическа енергия при използване на дълбоките ресурси (напр. блок 7 на ТЕЦ Марица Изток 2, модернизиран през 2014 г., е 232 MW).

При извършване на надлежни геоложки проучвания, реалният потенциал в България може да се разкрие в пъти повече: 5 – 6, може би и нагоре. 

Предвид споменатата по-горе времева линия на развитие на един мащабен проект, България може да започне да постига реални резултати и работещи проекти към 2027 – 2028 г. 

Малки проекти, за директно използване на топлината в плитките части под земята, обаче може да се реализират моментално, особено при ново строителство или модернизация на старото. 

Това, което се наблюдава в държавите, които развиват този тип енергия, е, че е необходима нарочна законова и регулаторна рамка, за да се развие потенциалът, да се привлекат инвеститори, както и да се стимулират потребителите (битови и индустриални) да реализират малки проекти за собствено производство.

В много държави геотермалните ресурси се третират като подземни богатства

Законовата рамка е на практика смесица от подземни богатства, води, енергиен пазар, ВЕИ (насърчаване, подкрепа). В много държави (Нидерландия, Германия, Франция, Гърция, Турция и др.) геотермалните ресурси се третират като подземни богатства. Тъй като ресурсът е действително под земята, неизвестните, инвестиционните, геоложки и екологични рискове, които трябва да се управляват, са същите като при минното проучване, дори технологиите и машините за проучване са сходни с тези, с които се търси нефт и газ. От друга страна, често (но невинаги) геотермалният ресурс представлява воден хоризонт. Тогава използването на водата трябва да съобрази обичайните правила за защита на водите. 

Когато обаче става въпрос за плитка геотермална енергия, използвана в малки мащаби, за задоволяване на собствено производство, инвестиционните и геоложките рискове не са с подобен интензитет, и повечето национални закони позволяват свободно използване на такива ресурси от собствениците на имотите. 

Тази логика на инвестиционния процес и технологичните възможности за различните видове геотермална енергия е заложена и в предложените в Народното събрание към септември 2023 г. законодателни предложения, които целят да уредят рамково целия спектър за проучване и използване на геотермалната енергия в различните ѝ проявления. 

България се нуждае спешно от такава законова рамка, не само защото това е залегнало като задължение в Националния план за възстановяване и устойчивост, но и защото страната ни действително може да се възползва от подобен тип проекти. Нещо повече, вярваме, че България има нужда да проучи задълбочено и да се възползва от този свой потенциал, който може да ѝ предостави така бленуваната енергийна независимост.

 

Павлин Стоянов за Климатека 


     

 


Последни

България

Парламентът сложи край на зеления рекет

   09 Април 2024   3540    1