Снимка: До Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022г. Китай се надява 300 милиона души в страната да карат ски и сноубордПубликувано в Ню Йорк Таймс
Автор - Тим Невил
Когато зимата идва в Пекин, тя обикновено е само студ и вледеняващ сибирски вятър. Пристигнахме в началото на декември, времето когато „Да ксуе“ (големият сняг) започваше. Но нямаше сняг. В града почти никога няма, но това няма значение. Важното е, че студът бе пристигнал и вече можеха да правят сняг.
Беше събота, откриването на сезона в Наншан, един от десетте ски зони на около час път от Пекин. Курортът бе претъпкан. През последните четири дни, 32 оръдия работеха на пълни обороти, за да направят достатъчно сняг, а персоналът го разтъпкваше за да покрият няколко ски писти. Високоговорители приканваха начинаещите скиори да не се спускат по пистите за напреднали. Двойки се препичаха на слънце, облечени в яркосини якета за ски под наем. Вдигаше се пара от кухните наоколо, които предлагаха горещи супи.
„Човече, този сезон закъсня малко“ сподели Хуанг Ксуе Фенг, или Марко, както се представяше на англоговорящите си приятели. Той беше на около 40 години и се отличаваше с белег над окото от падане със сноуборд преди няколко години. Работейки като главен шейпър за компанията „Мелоу Паркс“, която оперира фънпарк в Наншан, той бе прекарал цяла сутрин в изграждането на скокове и препятствия, с които да се забавляват скиорите и сноубордистите.
„Беше много топло. Преди седмица тук нямаше нищо, само пръст и кал“ разказа той.
Истински сняг вали в тази част на Китай само по един-два пъти годишно, и обикновено само прехвърча. Но Олимпиадата през 2022г. наближава и нито липсата на сняг, нито търговската война, могат да спрат най-населената държава в света да създаде най-големия бум на зимни спортове, който светът някога е виждал. Ски курорти за милиарди долари изникват из Китай с рекордни темпове, а новите лифтове откриват гледки към оръдията за сняг, които работят денонощно. В училищата се провеждат групови занятия, които запознават младите с радостта, която носи спускането по снега. Всичко това е част от плана на Народната република да превърнат 300 милиона китайци в ентусиасти на зимните спортове. Това е цялото население на Франция, Германия и Швейцария, удвоено.
Повечето зимния събития се провеждат в Чонгли, по-студена планинска област, която се намира на около 240км северозападно от Пекин. Част от олимпийските събития ще се проведат там, където поне шест нови ски зони се простират върху бивши плантации на картофи. За зрителите на Олимпийските игри в Китай първите впечатления ще са от Чонгли. Малко ще се тези, които ще разберат за Наншан.
И въпреки това, аз и моят приятел летяхме 13 часа за да видим нещо много по-интересно от Олимпиадата – насочен на юг хълм, чиято височина не достига дори 300 метра. На този ден, откриването на сезона, повече от 4500 скиори и сноубордисти ще спуснат хълмистите части на планината, по частично заснежени писти, спускането по които е толкова кратко, че продължава само секунди. През най-посещаваната част от сезона, повече от 9000 души дневно ще посещават Наншан, а в гардеробите, ските и сноубордите ще свършат.
„Това, което се случва покрай Олимпиадата е много голямо за Китай. Повече ски зони, повече събития, а това е страхотно, но ние тук се опитваме да направим нещо различно“ разказа Марко, посочвайки опашката от хора, които чакат да преминат през скокчетата.
„Ние се опитваме да покажем на хората, че зимните спортове не са само спорт. Не е нужно да тренирате, не е нужно да сте изключително сериозни. Това е просто пързаляне с приятели“.
Хайде към Китай
Джон Остендорф и аз караме заедно почти всеки уикенд през последните девет години, най-вече в Маунт Бачлър, най-близкият ни ски курорт в Орегон.
Планът ми бе да отидем в Пекин за една седмица през декември. Там има компании, които организират цялата ви ваканция, но да го организираме сами ми се стори като по-голямо приключение. Освен това, смятах, че така има по-голям шанс да срещнем хора, които споделят нашата страст към пързаляне по снега. Щяхме да пътуваме с автобуси и влакове и да се напътстваме с китайски апликации като Байду и ДиДи и да споделяме снимки в WeChat - най-голямата китайска социална мрежа.
„Аз съм за“ каза Джон.
Първият ни ден в Пекин започна с температура -10 градуса и вятър, който се удряше като метални стружки в лицето ми.
С Джон бързо се насочихме към Шиджинлонг, първата ски зона открита близо до града през 1999г. Тя се намира в Янгчинг - селски регион, който е обсипан с възвишения и ферми, на около 80км от Пекин.
Когато отваря врати, в Китай е имало не повече от 20 ски курорта (днес те са повече от 700). Шиджинлонг е бил истинският диамант на ските в Китай – 10 писти, най-дългата от които 1км, разположени на 50 хектара. Можело е да караш ски докато се наслаждаваш на гледката на Севернокитайската равнина. Коли са изпълвали улиците, а интересът на хората е бил огромен. От откриването му през 1999г. „Да ксуе“ вече няма значение в Китай – Шиджинлонг е имал първата система за изкуствен сняг в страната.
Днес за да стигнеш до ски зоната с публичен транспорт, първо трябва да стигнеш до кулата Дешенгмен в Пекин, през портите на която преди векове армията на императора се е връщала от война. Днес там е автогара.
Стигнахме до автобус 919, където заехме последните две свободни седалки на последния ред. Жилищните сгради изчезваха и кафеникави хълми започваха да доминират пейзажа. Автобуса се шмугна в тунел, преминаващ под Великата китайска стена.
Сменихме автобуса, изгубихме се, и три часа и три долара по-късно стигнахме до полите на планината. „Виждам скиори“ извика Джон. Една писта беше отворена.
Когато стане време за Олимпиадата, най-вероятно ще слушате за Янгчинг, а не за Шиджинлонг. Това е защото състезанията по ски и бобслей ще се провеждат в Янгчинг, в новия национален алпийски център, на около 10км от Шиджинлонг. Въпреки това, компанията „Ванке“, която се очаква да управлява националния алпийски център след Олимпиадата, наливаше доста средства и в Шиджинглонг.
Малките магазинчета, ски центърът и външните пространства бяха приятно реновирани. На стената до ски училището висяха снимки на скиори, позиращи в забавни пози. Огромни нови сгради с апартаменти покриваха склоновете около пистите.
Много от ски курортите в Китай предлагат услугата да си наемеш карта и екипировка почасово. Номерът е да ги резервираш предварително през апликацията WeChat, което ти дава голяма отстъпка. След много ровене из интернет успяхме да си вземем карти и нелепо къси ски и щеки за около 19 долара общо.
„Започва се“ каза Джон докато се качваме на лифта.
Спуснахме се няколко пъти от средата на планината - най-високата точка, до която можехме да стигнем докато не направят още сняг. Кантовете на ските свистяха, а снегът ми се стори бърз и копринен. Оранжеви огради очертаваха пистите, по които имаше основно начинаещи скиори. В най-натоварените дни ски зоната се посещава от около 1500 души дневно.
„От къде сте“ попита ни мъж в най-горната част на пистата. Джин Уентао или Даниел за англоговорящите, бе учил английски в южната част на Китай, преди да се премести на север за да кара ски. Като напреднал скиор той бе част от плана на правителството до 2022г. 300 милиона китайци да карат ски и сноуборд - няколко пъти седмично той учеше групи от ученици да карат ски.
„Харесва ли ти“ попитах го аз.
„Обичам го“ отговори той. Той нямаше против да е на 29 години и да споделя стая в общежитие с още трима за да изживява мечтата си. „Ските ме карат да се чувствам свободен“.
Пътят до Наншан
Върнахме се в Пекин. Съботната сутрин в града бе най-студената досега, -11, които чувствах сякаш е -50 градуса. С Джон си облякохме ски екипите, за мен това бяха две пухени якета. Напълнихме малка чанта с дрехи за преобличане и по една четка за зъби и се запътихме към Наншан, в областта Миюн. Беше откриването на сезона и за първи път в курорта се организираше нощно каране. Не бях правил това от поне 30 години.
През уикендите имаше директен бус от Пекин до Наншан. Благодарение на приятел на приятел в апликацията „WeChat” успяхме да си запазим две места на него.
Бусовете вече се редяха, когато пристигнахме в 7 сутринта. Имахме малко свободно време и решихме да влезем в близката закусвалня. На влизане едва не ахнах. Вътре беше пълно със скиори и сноубордисти. Те сърбаха супа, докато каските им бяха закачени на раниците.
„Наши хора“ казах аз.
„Наши хора“ отговори ми Джон.
Поръчахме си 20 кнедли, супа и пържен хляб. След това ни се наложи да помолим „нашите хора“ някой да плати за нас, а ние да му дадем в брой. Мястото не приемаше кеш, а само плащания през апликацията „WeChat”. Не беше проблем. Млада жена извади телефона си, сканира код и се насочихме към буса.
Един час по-късно се озовахме в Наншан, където кипеше от енергия, каквато има в началото на сезона във всеки друг курорт по света. Ски учители чакаха в линия учениците си. Хора влизаха и излизаха от съблекални. Можеше да си купиш бира за 2.75 долара или да седнеш в луксозен ресторант, където да ядеш рибена супа в бамбукова купа. Хората вече се насочваха към скоковете на „Мелоу Парк“, докато начинаещите се редяха на опашка за движеща се пътека. От време на време по средата на пистата се появяваше човек от персонала, надувайки свирка, докато моторна шейна се насочваше към някой ентусиаст пострадал докато се радва на снега.
Джон и аз си бяхме резервирали екипировка и карти предварително, което беше изключително удобно, въпреки, че ските и щеките отново бяха много по-късни. Качихме се на лифта, който се движеше над прожектори като тези от стадион, благодарение на които щяхме да караме през нощта. Когато стигнахме до върха в мен се блъсна скиор, който не можеше да спре при слизане от лифта. Той просто продължи без да ми каже и една дума, сякаш това беше част от играта. Някои скиори носеха плюшени костенурки с размера на възглавница, закрепени за задните им част, които имаха ролята на протектори при падане. Сноубордисти правеха красиви завои през копринения изкуствен сняг, а точно зад нас група скиори с еднакви грейки правеха идеални осморки в синхрон. Отне ни 30 секунди да се спуснем и четири минути да се качим отново с лифта. Успяхме да си поговорим и с други хора.
„Аз обичам сноуборда“ сподели ни млад мъж.
„Това е вторият път на дъщеря ми“ каза майка.
„Орегон? Обичам Орегон!“ възкликна друга жена.
Карането на ски може да е диво или много организирано изживяване. Наншан бе второто. Там имаше малък увеселителен парк със зони и атракции взети от някои от най-известните ски курорти в света. В най-високата част на Наншан имаше стръмен наклон наречен „Christmas Chute” – прочута ски писта само за напреднали от ски курорт в Аляска. В подножието на пистата имаше Японско шале, точно копие на тези от Хокайдо. Слънчевите тераси и шезлонгите бяха същите като тези във Вал д‘Изер. Постройката с тоалетни до лифта най-вероятно беше от Финландия.
„Наистина е от Финландия“ Лу Джиан, основателят на Наншан, ни сподели. Д-р Лу, бивш търговец на 65г., основава ски курорта през 2001г., след като в средата на 90те години той създава първия китайския ски курорт в отдалечения североизток. Опит, който му дава прякора „баща на снежните спортове в Китай“. Първият му опит е неуспешен и решава да опита пак с Наншан. Той прекарва десетилетие в обикаляне на най-известните ски курорти по света, взимайки идеи, които да използва в Наншан.
„Наншан може да не е голям, но е добър за жителите на Пекин, които създават ски културата в страната. Повечето хора идват тук заради доброто прекарване“ разказа ни д-р Лу.
Олимпиадата ще мине и ще си замине, но се надявам, че това добро прекарване ще остане, с или без търговска война.
„Изчакайте едно поколение и то ще е в кръвта на следващото.“
През последната ни вечер, изтощени от нощно каране, Джон и аз решихме да се разходим по големите и празни улици на града. Утре щяхме да посетим Великата китайска стена за няколко часа, но засега бяхме щастлива да се натъкнем на велика гледа: бар с очила за ски на логото и надпис на вратата „Ски клуб на снежния човек“.
„Бинго“ каза Джон.
Седнахме на бара и си поръчахме бира. На телевизорите бяха пуснати американски скиорски филми. На стените имаше снимки на скиори. Близо до нас седяха двама души. Те дойдоха и ни казаха наздраве.
„Защо сте тук“ един от тях, Ми Ле, попита.
„За да караме ски“ каза Джон. Те извадиха телефоните си за снимки и поръчаха байджу(вид местен алкохол). Още приятели влязоха в бара, като Хай Руи и Литъл Фети. Всички те караха ски само от няколко години, но бяха горди членове на "Ски клуб на снежния човек" – неформална група, която събира скиори в WeChat, за да се шегуват и да правят планове заедно. Те бяха прекарали деня на пистите на Юнфошан, друг ски курорт наблизо.
Това беше тяхното място за събиране след ски.
„Добре дошли в групата“ каза ни Ми Ле.
„Сега кажете, кога ще ходим да караме ски?“
