Докато в България горите не започнат да се управляват не с еко популизъм, а чрез 120-годишните български лесовъдски практики, прилагани от истински професионалисти, нищо добро не ги очаква. Лесозащитата е комплексна система от мерки и дейности, насочени към опазването, поддържането и устойчивото управление на горските територии. Тя не е средство за нечия политическа кариера или за печелене на никому ненужни обществени поръчки от съмнителни „зелени“ НПО, в голямата си част финансирани от чужбина.
2001 г. – началото на края на смърчовите гори
Тома Белев е директор на природен парк „Витоша“ от 1999 до 2012 г., когато след конкурс е класиран трети и освободен от длъжност.
Единадесет години по-рано – през май 2001 г. – под негов натиск, като директор, и с активното участие на еколога Андрей Ковачев, се взема едно погрешно решение, което впоследствие се оказва фатално за защитените смърчови гори на Витоша – гори, за чието съхранение още през 1934 г. е създаден самият парк.
Какво помни историята?
Природен парк „Витоша“ е създаден през 1934 г. с основна цел опазване и съхранение на смърчовите гори. До 2001 г. паркът впечатлява с величествени смърчове – някои над 30 метра високи, с огромни зелени корони, които служат като естествено местообитание на птици и животни.
Днес от тази екосистема е останал само тъжен спомен. Стърчащи изсъхнали стволове, купища паднали дървета и огромни петна от загинали иглолистни гори се виждат дори от центъра на София. Най-тежки са пораженията във високите части на планината – около туристическите центрове Алеко, Златните мостове и Офелиите.
В резервата „Бистришко бранище“ положението е най-драматично – там иглолистни дървета почти не са останали. Повече от 20 години гората се опитва да се възстанови от събитията от началото на века.
Какво се случва през 2001 г.?
На 22 май 2001 г. силен щорм поваля хиляди смърчове в резерват „Бистришко бранище“ и в района на Офелиите. Засегната е площ от около 600 декара.
Месец по-късно е свикан експертен съвет с участието на професори от БАН, Лесотехническия университет и Института по гората към Министерството на земеделието. Заключението им е категорично:
падналите дървета трябва незабавно да бъдат изнесени или поне да бъде обелена кората им, за да се предотврати масово разпространение на корояд-типограф – насекомо, което засяга единствено иглолистните гори.
В официални становища и протоколи експертите предупреждават, че ако това не бъде направено, съществува реална опасност короядът да унищожи всички иглолистни гори на Витоша.
Какво се случва в действителност?
Предупрежденията не са взети под внимание. От първоначалните 600 декара заразата се разпростира на над 12 000 декара.
По това време директор на парка е Тома Белев. Заедно с група еколози, сред които Андрей Ковачев и Димитър Василев, с подкрепата на няколко експерти от Министерството на околната среда и водите и един експерт от Англия, и след масирана медийна кампания, призиви за протести и гражданско неподчинение, те налагат решението да не се извършва никаква намеса.
Нито едно дърво не е изнесено, нито е обелена кората на падналите смърчове. Аргументът е, че това би било „човешка намеса“, недопустима в резервата, и че гората щяла да се справи сама по естествен път.
Това обаче не се случва.
Ефектът на корояда
В създадената хранителна среда короядът-типограф се разпространява с изключителна скорост. Заразата обхваща цяла Витоша и достига ниските части на планината – Бистрица, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево, Владая, Рударци и Кладница.
Изсъхналата гора се вижда ясно при пътуване от Благоевград към София, още от разклона за Диканя. Заради огромното количество налична дървесина, която служи за храна, короядът продължава своето развитие.
През 2015 г. е регистриран втори бум на заразата, която достига и Рила.
През 2017 г. короядът вече е в резиденция „Бояна“, където над 500 дървета са изсечени. Три години по-късно насекомото достига и столицата – Южния парк и Борисовата градина.
Експертите обясняват мащаба на проблема така:
„От едно семейство корояди се раждат около 60 ларви. За 1–2 месеца те се превръщат в възрастни насекоми. От тези 60 корояда могат да се появят нови 60 по 60 – или 3600. При първото поколение е заразено едно дърво, при следващото – 10, след това 100, а при третото – вече 10 000 дървета. Така в рамките на една година от едно дърво могат да бъдат заразени нови 10 000.“
Докато в България горите не започнат да се управляват не чрез еко-популизъм, а чрез 120-годишните български лесовъдски практики, прилагани от истински професионалисти, нищо добро не ги очаква.
Лесозащитата е комплексна система от мерки и дейности, насочени към опазването, поддържането и устойчивото управление на горските територии. Тя не бива да бъде инструмент за политическа кариера или за печелене на никому ненужни обществени поръчки от съмнителни „зелени“ НПО, в голямата си част финансирани от чужбина.
