Над 10 000 извънредни смъртни случая са регистрирани в европейските държави по време на рекордната гореща вълна в края на юни. Данните показват не само тежките последици от високите температури, но и един все по-труден за прикриване проблем – Европа говори най-много за климатичните промени, но остава критично неподготвена да защити населението си от жегите.
Според данни на EuroMOMO – мрежа за наблюдение на смъртността, подкрепяна от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Световната здравна организация – през седмицата от 22 до 28 юни в 27 европейски държави са отчетени 10 650 смъртни случая над обичайните нива.
Повече от 9 000 от починалите са били хора на възраст над 65 години – групата, която е най-уязвима при продължително излагане на високи температури.
Екстремната жега може да доведе директно до топлинен удар, но също така влошава сърдечносъдови и респираторни заболявания. Най-силно засегнати са възрастните хора, хронично болните, хората, живеещи сами, както и домакинствата без достъп до климатизация.
„Да имаме подобна извънредна смъртност по това време на годината е необичайно. Стойностите са наистина високи“, коментира главният лекар на датския здравен институт Statens Serum Institut Ласе Вестергорд.
Според него трудно може да бъде намерено друго обяснение за рязкото повишаване на смъртността освен екстремните температури.
Европа говори за климата, но не се подготвя за жегата
Данните поставят неудобен въпрос пред европейските институции и националните правителства: как континентът, който претендира да бъде световен лидер в климатичната политика, допуска десетки хиляди хора да умират при няколко седмици горещо време?
Европейският съюз приема все по-скъпи климатични политики, въвежда ограничения за индустрията и транспорта и изисква милиарди евро инвестиции в намаляване на въглеродните емисии. В същото време далеч по-малко внимание се отделя на непосредствената адаптация – охлаждането на градовете, климатизацията на болници и социални домове, защитата на възрастните хора и модернизирането на жилищния фонд.
Така се стига до очевиден парадокс: Европа е сред регионите, които най-настойчиво предупреждават за климатичната криза, но при настъпването на самата жега се оказва без достатъчно климатизирани домове, без ефективни системи за ранно предупреждение и без работещ механизъм за защита на най-уязвимите.
Температури, които предизвикват извънредна ситуация в европейски държави, са обичайна част от лятото в редица райони на Северна Америка, Близкия изток, Австралия и Азия. Разликата не е само в климата. На много от тези места сградите, обществените пространства и начинът на живот от десетилетия са съобразени с високите температури.
В Европа голяма част от жилищата са строени основно с мисъл за задържане на топлината през зимата. Климатизацията продължава да се възприема като лукс, а не като средство за защита на здравето. Болници, училища, домове за възрастни хора и градски транспорт често остават без адекватно охлаждане.
Резултатът е, че температури от около и над 35 градуса, които са ежедневие през лятото в части от Северна Америка, могат да предизвикат здравна и инфраструктурна криза в европейски столици.
Франция и Белгия с много висока смъртност
EuroMOMO не публикува пълна разбивка на извънредната смъртност по държави, но посочва, че Франция и Белгия са регистрирали „много високи“ нива на смъртност през последната седмица на юни.
В Белгия извънредната смъртност е била най-високата, регистрирана по време на гореща вълна от началото на наблюденията през 2000 г., показват данни на националния институт за обществено здраве Sciensano.
Учените не са установили други значими фактори, като мащабна вълна от COVID-19 или друго епидемично заболяване, които да могат да обяснят рязкото увеличение на смъртните случаи.
През осемте седмици преди горещата вълна общата смъртност в разглежданите европейски държави е била средно с около 500 души седмично под обичайното равнище. Именно затова скокът от повече от 10 000 извънредни смъртни случая само за една седмица се определя като изключително сериозен.
Данните могат да бъдат актуализирани, след като националните власти предоставят допълнителна информация.
Училища затвориха, електроснабдяването беше нарушено
Горещата вълна в края на юни засегна Франция, Испания, Великобритания и други държави от Западна Европа. На места бяха затворени училища, нарушено беше електроснабдяването, а температурните рекорди бяха подобрени.
Тези последствия отново показаха, че европейската инфраструктура не е изградена за по-продължителни периоди на високи температури.
Електрическите мрежи изпитват затруднения при рязкото увеличаване на потреблението за охлаждане. Железопътната инфраструктура и пътните настилки могат да бъдат увредени от жегата. Училища и обществени сгради се затварят, защото не разполагат с климатизация или подходяща вентилация.
Вместо високите температури да се разглеждат като предвидим риск, те продължават да бъдат третирани като извънредно и неочаквано събитие.
Не само намаляване на емисиите, а реална защита на хората
Учените свързват увеличаването на честотата и интензивността на горещите вълни с причинените от човешката дейност климатични промени. Според тях екстремната жега в края на юни би била практически невъзможна без глобалното затопляне.
Това обаче не освобождава европейските правителства от отговорността да подготвят градовете и здравните системи за условия, които вече са реалност.
Климатичната политика не може да се изчерпва с въглеродни квоти, забрани, нови данъци и ограничения за бизнеса и гражданите. Тя трябва да включва измерими действия за защита на човешкия живот – климатизирани болници и социални домове, повече зелени пространства, сенчести улици, обществени охладителни центрове и системи за проверка на самотно живеещи възрастни хора.
След повече от 10 000 извънредни смъртни случая само за една седмица европейските институции трудно могат да твърдят, че проблемът се свежда единствено до недостатъчно амбициозни цели за намаляване на емисиите.
Големият провал е и друг: Европа предупреждава света за климатичните рискове, но все още не е подготвила собствените си граждани, сгради и институции да преживеят жегата.
