Докато рекордно ниското ниво на Дунав принуждава атомните централи в Унгария и Румъния да ограничават производството си, двата действащи блока на АЕЦ „Козлодуй“ продължават да работят по график. Това не е случайност, а резултат от инженерни решения, взети преди повече от половин век.
В началото на август унгарската АЕЦ „Пакш“ сведе производството си до малка част от инсталираната мощност и се изправи пред опасност от пълно спиране. В румънската АЕЦ „Черна вода“ единият реактор беше спрян, а властите предприеха извънредни действия, за да осигурят вода за другия. В същото време пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ продължават да работят с натоварване съгласно графика за електропроизводство.
Избор между 27 възможни площадки
Площадката край Козлодуй не е избрана случайно или само защото се намира на брега на най-голямата европейска река.
След подписаната през 1966 г. спогодба между България и Съветския съюз започва проучването на 27 различни площадки в страната. След подробен технико-икономически анализ е избран районът край Козлодуй. Идейният проект е одобрен от Министерския съвет през 1968 г., а първата копка е направена на 14 октомври 1969 г. Проектите са разработени съвместно от българския „Енергопроект“ и московския „Топлоелектропроект“.
Още тогава инженерите оценяват не само близостта до Дунав, но и геоложките особености, възможностите за техническо водоснабдяване, защитата от наводнения и поведението на реката при екстремно ниски нива.
Днес централата разполага със собствена брегова помпена станция, изградена в дълбок залив на реката. Съоръжението е проектирано въз основа на данни от стогодишни наблюдения на Дунав и може да подава вода дори при изключително ниски речни нива. Станцията разполага с 34 мощни помпи, а пред нея работи автоматизирана система за непрекъснато измерване на водата.
Важно е да се направи едно техническо уточнение: водата не идва основно от кладенци и не се използва за пряко охлаждане на ядрените реактори. Тя се черпи от Дунав и служи за охлаждане и кондензиране на парата в турбинните кондензатори, които се намират в конвенционалната, неядрена част на централата.
Именно това далновидно хидротехническо планиране позволява на АЕЦ „Козлодуй“ да запази производството си в момент, когато други атомни централи по Дунав са принудени да ограничават мощността си.
И точно в подобна криза отново възниква въпросът:
Кой и защо спря четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“?
Четирите блока не са спрени с едно решение и от едно правителство. До затварянето им води поредица от ангажименти, поети в продължение на повече от десетилетие.
Началото е поставено през 1993 г., когато правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. България получава 24 млн. екю за подобряване на безопасността на първите четири блока, като помощта е обвързана с намерение за предсрочното им спиране.
През 1999 г. кабинетът на Иван Костов се ангажира първи и втори блок да бъдат затворени до края на 2002 г. За трети и четвърти блок спорът продължава – България настоява за по-дълга експлоатация, а Европейската комисия иска спирането им през 2006 г.
Решаващият ангажимент е поет през 2002 г. от правителството на Симеон Сакскобургготски, което приема трети и четвърти блок да бъдат затворени през 2006 г. като част от преговорите за членство в Европейския съюз.
Първи и втори блок са спрени на 31 декември 2002 г.
Съдбата на трети и четвърти блок остава по-спорна. В тях са вложени значителни средства за модернизация, а мисия на Международната агенция за атомна енергия през 2002 г. отчита сериозно подобрение на безопасността им. Това дава основание на български експерти да твърдят, че няма непосредствена техническа необходимост те да бъдат затворени точно през 2006 г.
Европейската комисия обаче запазва позицията си. Ангажиментът е включен в Договора за присъединяване на България към ЕС, подписан през 2005 г., и така се превръща в международноправно задължение.
На 31 декември 2006 г. трети и четвърти блок са окончателно спрени. Кабинетът на Сергей Станишев изпълнява вече договореното условие непосредствено преди членството на България в Европейския съюз.
Така отговорността е разпределена между няколко управления: правителството на Любен Беров поставя началото, кабинетът на Иван Костов приема затварянето на първите два блока, правителството на Симеон Сакскобургготски се съгласява със срока за трети и четвърти, а кабинетът на Сергей Станишев изпълнява окончателното им спиране.
Официалният мотив на европейските институции е безопасността на реакторите и високата цена за привеждането им към новите стандарти. От българска страна обаче остава аргументът, че поне трети и четвърти блок са били модернизирани и не са спрени поради непосредствена техническа необходимост.
Затварянето им следователно е не само инженерно, а преди всичко политическо решение, прието като условие по пътя на България към Европейския съюз.
Днес първите четири блока не могат просто да бъдат включени отново. Те са в процес на извеждане от експлоатация, а ядреното гориво и част от оборудването са отстранени.
Но кризата с ниските нива на Дунав отново показва стойността на инженерните решения, заложени при изграждането на АЕЦ „Козлодуй“. Преди повече от половин век специалистите са планирали централата да работи при тежки природни условия. Десетилетия по-късно четири от шестте ѝ реактора са спрени предсрочно с политически решения.
Затова въпросът остава:
Защитен ли беше докрай националният интерес при затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“?
