Leopardus tilcayo тежи едва около 1,3 килограма и живее в горите по източните склонове на Андите в Боливия
За първи път от повече от век учените описаха напълно нов за науката вид от семейство Коткови. Малката петниста дива котка, наречена Leopardus tilcayo, обитава горите Юнгас в Боливия и е по-дребна от повечето домашни котки.
Откритието е представено в научното списание Current Biology и може да промени досегашните представи за разнообразието на малките диви котки в Южна Америка. Според National Geographic това е първият нов вид от семейство Коткови, описан от повече от 100 години.
Историята започва още през 2016 г., когато боливийският биолог Паола Ногалес-Аскарунс получава необичайно обаждане от център за диви животни. Там било предадено животно, което първоначално било смятано за странна домашна котка.
Като малко то било намерено край път в близост до гора и прибрано от местен жител. След около година обаче станало очевидно, че животното не е домашно, и то било предадено в убежището за диви животни Senda Verde.
Котка с размери около 45 сантиметра
Животното веднага привлякло вниманието на учените. То има малка глава, къси заоблени уши, дълги мустаци и характерна козина с големи тъмни петна, наподобяващи розетките на леопард.
Възрастният мъжки екземпляр е дълъг около 45 сантиметра без опашката и тежи приблизително 1,3 килограма – значително по-малко от средната домашна котка.
Първоначално учените смятали, че животното принадлежи към вече познатия вид Leopardus tigrinus – малка петниста котка, разпространена в части от Централна и Южна Америка.
През 2019 г. обаче Ногалес-Аскарунс забелязала, че петната на боливийската котка са значително по-големи от тези при животните, познати от съседна Бразилия.
Това поставило началото на подробно генетично изследване.
Генетиката разкрива отделен вид
Учените анализирали пълните геноми на 38 представители на рода Leopardus. Резултатите показали, че боливийската котка не е просто местна разновидност на вече известен вид, а представлява самостоятелна еволюционна линия.
Според анализа предците на Leopardus tilcayo са се отделили от останалите близкородствени тигрови котки преди около 1,4 милиона години.
Името „tilcayo“ не е измислено от учените. Така местните жители от поколения наричат тези животни. Изследователите решили да запазят традиционното наименование и да го включат в научното име на новия вид.
Все още почти нищо не знаем за него
Засега учените могат със сигурност да кажат единствено, че Leopardus tilcayo обитава екосистемата Юнгас – пояс от влажни планински и субтропични гори по източните склонове на Андите в Боливия.
Почти нищо не е известно за числеността на популацията, размножаването и продължителността на живота на вида. Наблюденията досега показват, че животното вероятно е активно предимно през нощта и се храни с малки гризачи.
Откритието има значение и за опазването на дивите котки. Дълго време няколко генетично различни популации са били разглеждани като един широко разпространен вид. Новите генетични изследвания показват, че зад него всъщност се крият няколко отделни вида.
Това означава, че реалният ареал и числеността на всеки от тях могат да бъдат много по-малки, отколкото се е смятало досега. Съответно и оценката на риска от изчезване трябва да бъде направена поотделно за всяка популация.
Новото изследване увеличава броя на разпознаваните тигрови котки до пет вида и описва и нов подвид от Перу – Leopardus tigrinus antisuyo. Авторите смятат, че съвременните генетични методи могат да доведат до откриването и на други неизвестни досега видове малки диви котки в Южна Америка, Африка и Азия.
Откритието на Leopardus tilcayo показва колко много все още не знаем за биоразнообразието дори при сравнително добре изучена група животни като котките. А за учените това е и аргумент за опазването на местообитания като горите Юнгас – защото в тях могат да живеят видове, които науката все още дори не е описала.
