Компанията Green Energy Corridor Power Co. (GECO) планира електроенергиен коридор от Азербайджан през Грузия, Румъния и Унгария, чиято преносна инфраструктура се оценява на 14,3 млрд. евро. Проектът включва три подводни кабела под Черно море и трябва да осигури пренос на електроенергия към Европейския съюз.
Общата стойност на коридора е изчислена на 22,1 млрд. евро. От тях 7,8 млрд. евро са за мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, предназначени за проекта.
GECO е регистрирана в Букурещ и е създадена, за да проектира, финансира, изгради и управлява системата. В нея участват азербайджанският оператор AzerEnerji, грузинският Georgian State Electrosystem, румънският Transelectrica, унгарската държавна енергийна компания MVM и унгарският електроенергиен оператор MAVIR. Дружеството търси статут на проект от взаимен интерес по европейските правила за трансевропейската енергийна инфраструктура.
Първата връзка е планирана за 2032 г.
Първият от трите електропровода трябва да бъде пуснат през 2032 г. Той ще свързва Баку с Албертирша край Будапеща и ще бъде дълъг над 3000 километра. Втората връзка, която трябва да достига до Домнещи край Букурещ, е планирана за 2036 г.
Подводните участъци между грузинското крайбрежие и Констанца Суд в Румъния ще са с дължина около 1120 километра всеки. Кабелите ще минават основно по дълбоководната част на Черно море, на места на дълбочина до около 2200 метра.
Предвиждат се кабели за постоянен ток с напрежение 525 киловолта. Три линии са планирани с капацитет по 1,3 гигавата, с изключение на участъка Констанца Суд – Албертирша, за който е посочен капацитет 2 гигавата. Целта е годишният пренос към ЕС да достигне 20 тераватчаса, като първата връзка трябва да осигурява 8 тераватчаса. Предпроектното проучване е одобрено през юли.
Грузия трябва да може и да внася електроенергия
По суша трасето преминава през Азербайджан и Грузия до черноморските пристанища Анаклия и Поти. Конверторни станции в Ксани и Цхалтубо трябва да свържат коридора с грузинската мрежа в двете посоки. Така Грузия би могла да изнася излишъка си от възобновяема електроенергия, но и да внася ток при нужда.
В по-дълбоките части на Черно море няма разтворен кислород, но има сероводород, а животът по морското дъно е силно ограничен. Според GECO това означава, че морските проучвания са съсредоточени най-вече върху континенталния шелф и крайбрежните точки в Грузия и Румъния, където местообитанията, риболовът и туризмът са по-чувствителни. Компанията посочва и необходимостта от оценка на културното наследство в дълбоките води, където безкислородната среда го съхранява.
Разглежда се и вариант за водородопровод
Участниците в проекта обсъждат и възможност за водородопровод от Баку до Албертирша. Представени са пет варианта с диаметър между 16 и 36 инча. Посоченият годишен капацитет е между 100 000 и 950 000 тона водород, или между 3,3 и 31,7 тераватчаса. Оценката за инвестицията е между 6,6 млрд. и 13 млрд. евро.
Отделно Азербайджан, Грузия, Турция и България работят по сухопътен зелен енергиен коридор.
