Рапани унищожават мидите в Черно море

  24 Юни 2024, 16:34     909     0   
     


Рапанът от вида веноса е морски охлюв, ендемичен за моретата на Югоизточна Азия. От векове азиатските народи го използват за храна и като част от традиционната медицина.

В началото на 60-те години на миналия век видът е установен за първи път в Черно море. Предполага се, че е пренесен от търговски кораби, които са били в района на Югоизточна Азия и след това в Черно море. Тогава започва процесът на развитие на рапана в нашите води.

Рибарите по Черноморието започват да го ловуват в средата на 80-те години на миналия век, като след обработка го изнасяли в Югоизточна Азия. Отначало той се е срещал на дълбочина от 20 метра и нагоре. Тогава водолази го ловят като сувенир. Черноморските жители правят от черупката му пепелници и герданчета, а хората от вътрешността допират черупката до ухото си, за да слушат шума на морето.

Днес млади индивиди се срещат и на дълбочина от 0,20 метра. 

От средата на 90-те години населението и туристите по Черноморското крайбрежие също започват да опитват месото му.

Условията в Черно море се оказват изключително благоприятни за развитието му и той бързо се превръща в инвазивен вид. Във водите на нашето море той няма естествен врат, а изобилието от миди, с които той се храни, му води до рязко увеличаване на популацията му през следващите няколко десетилетия.

Днес вече българските рибари алармират, че видът се е превърнал във вредител и трябва да бъдат взети мерки, за да бъде ограничено развитието му.

Рапанът започва да унищожава черноморската черна мида, както и бялата мида, която живее на морска дълбочина 2 - 3 метра, заровена в пясъка. Мидите са естественият филтър наморето. Те филтрират морската вода и по този начин се хранят. 

Колониите от черна мида по скалите в Черно море пък са скривалища на новоизлюпените черноморски рибки и дребни морски обитатели като скариди, морски кончета, морски игли и др. Рапанът унищожава и тези местообитания. Днес почти не са останали колонии от черни миди по крайбрежните морски скали.

Единственият начин да бъде контролирана популацията на рапана е чрез ловa му. Риболовните кораби и лодки го улавят с бийм тралове. Лови се и с водолазни съоръжения.

Проблем е, че въпреки научните данни, че рапанът се е превърнал във вредител в Черно море, който застрашава мидите, Европейската комисия приема рапана за вид, който трябва да бъде опазван, въвеждайки ограничения за неговия лов. Те приемат, че поради бързото му развитие, той може да бъде използван за изхранване на населението.

Те обаче не отчитат факта, че след като се унищожи местообитанието на новоизлюпените черноморски рибки – колониите от черна мида, те ще станат жертва на по-големите риби и така популацията на рибните запаси в Черно море ще намалее.

Не отчитат и, че няма кой, по естествен път, да филтрира водите на Черно море и то може да се превърне в море без рибни запаси и неблагоприятни води за морски организми.