Разумно ли е да се строи 15-километров тунел през най-земетръсната зона в България?

  17 Януари 2022, 12:21     10047     4   
     


Снимка: Унищожителното земетресение в Кресна-Крупник е усетено на целия Балкански полуостров.

Наскоро министърът на околната среда и водите и вицепремиер по климата, Борислав Сандов, отново лансира идеята за изграждане на 15-километров тунел през Кресненското дефиле.

Идеята не е нова и е предлагана многократно през последните 10 години. Тя обаче е многократно отхвърляна от специалисти, а за това има ясна причина – сеизмологията.

Разумно ли е прокопаването на тунел през най-земетръсната зона в България?

Регионът около Кресна е известен като най-земетръсната зона в България. През 1904г. там е регистрирано и най-силното земетресение в историята ни – 7.2 по Рихтер. Земетресението е усетено на целия Балкански полуостров, а жертвите са над 200. Смята се, че това е едно от най-мощните земетресения в историята на Европа.

Сеизмолозите приемат Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище за мястото с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Земетресение в региона има предпоставки да достигне унищожителните над 7 по скалата на Рихтер.

Само през последната седмица в южната част на Балканите бяха регистрирани 4 земетресения, включващи 73 първични и вторични труса. Най-силното беше в неделя в Егейско море, на 132 км югоизточно от Солун. Силата му бе 5.5 по Рихтер.

В телевизионно участие по повод трусовете от последните дни, светилото в сеизмологията, проф. Николай Милошев, директор на Института по геофизика геодезия и география към БАН, също потвърди, че района Благоевград-Симитли е най-земетръсната зона в България.

„Общо шест са по-силно сеизмичните райони в България. Най-сеизмичният е Благоевград-Симитли“ коментира в „Здравей, България“ проф. Милошев.

Има разлика.

Привържениците на идеята за тунела през Кресненското дефиле често дават примери с Алпите, където са прокопани множество тунели. За разлика от района на Кресна обаче, статистиката показва, че във високите части на планинската верига земетресенията изключително рядко достигат над 4 по Рихтер. Изключения правят трусове от Чурвалден от 1295г. (6.1 по Рихтер), както и този от Висп през 1855 (отново 6.1 по Рихтер).

В същото време Кресненското земетресение се смята за едно от най-силните в цяла Европа за последните 200 години. Трусът с магнитуд 7.2 по Рихтер е усетен на целия Балкански полуостров. Днес сеизмолозите определят региона като мястото с най-голям енергиен потенциал в цялата страна, където потенциален трус може да достигне до унищожителните над 7 по Рихтер.  

Изключително високата сеизмична активност в региона е факт, известен от над един век, и неслучайно идеята за дългия тунел през Кресна многократно вече е отхвърляна няколко пъти, както от специалисти по пътно строителство, така и от учени и сеизмолози.


     

Атанас Чобанов19.01.2022 г., 15:37 ч.

Как очаквате да има разум от Борислав Сандов? Той си е псевдо-зелен популист.

Станислав18.01.2022 г., 16:54 ч.

Земетресението е в Кресненският пролом..

Георги Чучуков18.01.2022 г., 15:22 ч.

Не е Кресненско,а Крупнишко земетресение.Затова там се намира и сеизмологичната станция

Йонов17.01.2022 г., 12:55 ч.

Кресненското земетресение е било с магнитут 7.8 по Рихтер.Усетено е на площ от 1,4 члн.кв.км.За да се строи, сеизмичната защита трябва да е една степен нагоре ,до 9 .Тунела с двете тръби по 15 км.ще струва поне 3 млрд.евро.Дали си заслужава?