Идеята за тунел под прохода Петрохан навършва 110 години, а все още няма яснота кога ще започне реалното строителство, пише Еко Новини. Въпреки че беше проведен конкурс за идеен проект – с варианти за дължина от 7, 9 или 14 километра – процедурите към момента са на етап оценка на пътната безопасност.
Предстои тепърва да бъде конкретизирано трасето. Следва избор на изпълнител за изготвяне на Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), както и Оценка за съвместимост със защитените зони по „Натура 2000“. Самата оценка ще продължи най-малко една година, тъй като анализът трябва да обхване всички четири сезона.
Очаква се и задължителното обжалване от страна на екологични неправителствени организации (НПО). Така, реалистично погледнато, едва около 2030 година може да има избран изпълнител и да започнат строителните дейности.
В България, за разлика от други европейски държави, административните процедури са толкова бавни и тромави, че едно поколение не е достатъчно за реализирането на някои от по-големите инфраструктурни проекти. Примерите са много: тунелите под Петрохан и Шипка, автомагистралите „Хемус“, „Струма“ и „Черно море“, пътят Монтана – Видин, както и проектът Велико Търново – Русе, който също е в застой.
Да не говорим за железопътната инфраструктура, която е останала на нивото от 80-те години на ХХ век.
Всички тези обекти са жизненоважни за развитието на държавата, но самата тя се е самоблокирала чрез тежка бюрокрация, която на практика води до институционално самозадушаване.
Идеята за тунел под прохода Петрохан е със 110 годишна история.
Тя започва още през 1916 година, но по причини, свързани с Първата световна война и плащането на огромни репарации по Ньойският договор, проектът е изоставен.
Чак през 1960 година, по времето на социализма, тогавашната комунистическа власт започва по детайлно проучване за възможен тунел под Петрохан, но и тогава той не е реализиран.
За пръв път реално проектно проучване се прави през 1988г.. Инженерите се спират на няколко варианта. Единият е 9 километрово съоръжение, за което се смята, че е най-икономически целесъобразно. Другото трасе е с по-къс и евтин 3 км тунел.
През годините от 1991 са проучвани още възможности - от 6 до над 18 километра тунел. Дори през 2003г. правителството на Симеон Сакскобургготски си поставя амбициозната задача до 2008г. съоръжението да е готово. И това не се случва.
Мъките по изграждане на нов път Видин - Монтана - София продължават и по време на правителството на Сергей Станишев. Проектът, който включва и тунел е обявен за приоритетен. Задействани са анализи за предпроектни проучвания на скоростен път Видин-София и тунел под Петрохан, но и те са изоставени.
През следващите години процедурите пак поетапно се подновяват и спират без никакъв резултат. Дори през 2013 г. е имало разговори с Китайски компании за финансиране, но пак без успех.
През 2017 г., в следствие на протести на жители на Северозапада и подписка, тогавашният кабинет на Бойко Борисов, обявява, че тунелът ще се строи на концесия, защото в бюджета няма достатъчно пари за този голям и скъп проект. По време на кабинета на Кирил Петков тогавашният министър на транспорта Николай Събев обяви мащабна инвестиционна програма, която освен мостове на Дунав, включваше и тунела под Петрохан. Проекта бе спрян от зелените министър и зам. министър на околната среда и водите, Борислав Сандов и Тома Белев, с довода, че трасето минава през зони по Натура.
Tунелът Петрохан няма да се строи заради Натура 2000
Големият пробив, че тунелът под Петрохан, след 108 години, може и да се построи, стана факт в края на 2023г. Агенция пътна инфраструктура обяви поръчка за изработване на разширен идеен проект, пълни инженеро-геоложки проучвания и ПУП(подробен устройствен план) за скоростен път Монтана-София, включващ и тунела под Петрохан. Така разстоянието Видин-София ще се съкрати с около 100 км, а Монтана-София с близо 50.
Оттогава нищо реално не се случва.
