Диана Искрева-Идиго е от приближения кръг на Борислав Саднов, който лично я назначи за директор на РИОСВ-Стара Загора по време на мандата му като министър на околната среда и водите. Тя стана известна с това, че е заобиколила закона, за да заработи още един горивен котел в ТЕЦ Брикел.
Директорката на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора Диана Искрева-Идиго е освободена от поста си със заповед на ресорния министър от 31 юли. В документа не се посочват мотиви.
Заповедта на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов е връчена е влязла в сила веднага. Освобождаването на Диана Искрева е мотивирано по Закона за администрацията, който гласи, че трудовите отношения могат да бъдат прекратени без предизвестие по преценка на органа, който назначава. На нейно място временно е назначена Диана Ганева, директор на дирекция "Превантивна", в която се разглеждат инвестиционните намерения и се издават разрешителните за тях.
Припомняме, че Искрева-Идиго беше назначена за ръководител на местната екоинспекция на 1 юли 2022г. от тогавашния министър Борислав Сандов.
Тя стана известна с това, че заобикаляйки задължителните процедури, изискващи се от Закона за опазване на околната среда, е допуснала на площадката на ТЕЦ Брикел – Гълъбово да заработи още един горивен котел, който е собственост на дружество „Дайнинг енерджи“ ЕООД.
Каква е предисторията?
През 2021 година министърът на околната среда и водите отменя Решение № СЗ-53-ПР/2021, което допуска да не се прави ОВОС на инвестиционното предложение за изграждане на нов голям котел в ТЕЦ Брикел. След това през април 2022 г. започва отначало нова процедура. През януари 2023 г. директорът на РИОСВ-Стара Загора, Диана Искрева-Идиго, допуска на площадката на Брикел да се монтира нов котел.
Диана Искрева-Идиго записва в решението си, че новото заявено инвестиционно предложение е самостоятелна инсталация на територията на ТЕЦ Брикел. Случайно или не тя понижава критериите, като определя, че новият котел е с ниска мощност, а той всъщност е голям и мощен и трябва да отговаря на съвсем други, много по-високи изисквания.
По този начин директорът на РИОСВ-Стара Загора много рафинирано и заобиколно спестява на дружеството да бъдат приложени по-строгите норми, които са за големите горивни инсталации и са разписани в "Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации".
Тоест директорът Диана Искрева-Идиго разпорежда на инвеститора да прави ОВОС, но едновременно с това му помага в тази оценка да има по-ниски критерии и така новата инсталация да бъде одобрена по-лесно, тоест да минат по бързата писта.
Тази нова инсталация ще използва пречиствателните съоръжения на ТЕЦ- Брикел, включително и неговата сероочистваща инсталация.
Или иначе казано – газовете от два котела, стар и нов ще излизат от един общ комин, без да е ясно как ще се извършва замерването и последващият контрол.
Каква е биографията на Диана Искрева-Идиго?
Диана Искрева-Идиго е НПО активист. Подобно на Борислав Сандов и тя е завършила география в Софийският университет. До назначаването й в РИОСВ е работила основно в неправителствения сектор и по-конкретно във фондация "Земя завинаги" Стара Загора. Последният проект, който е изпълнявала преди да стане директор, е за 1 милион лева. Той е показателен как се източват пари по проекти.
Проектът е "Повишаване капацитета на гражданското общество в селата за по-добри услуги във водния сектор", реализиран в Мъглиж. От тези 1 милион лева единствените реални неща, за които са похарчени пари, са пластмасова септична яма за 8000лв., няколко преси за мачкане на пластмасови шишета и една палатка.
Всички останали пари са отишли за семинари, обучения, презентации и медийни събития.
Тези семинари обикновено се посещават само от хора, свързани с проектите и нямат никаква полза за обществото, а финансирането се завърта в кръг от приближени лектори, обучители, презентатори, ментори и т.н.
Диана Искрева-Идиго е типичен НПО деятел, каквито са и повечето зелени активисти. От неправителствения сектор се уреждат на високи позиции в администрацията, където отново работят само за себе си.
