Високо в Родопите на прага на есента, когато лятото с последни сили размахва цветовете си, измежду отиващото си зелено едно ярко цикламено спира дъха – цветът на Върбовката. Растението се е ширнало из горските поляни и носи наслада на сетивата. Толкова е щедро, че цъфти от началото на юни до самия октомври. Оказва се, че това е един от видовете популярни Върбовки, които са известни със своите действия при неразположения на простатата и неслучайно наричани „мъжко биле“.
Върбовката има голям стаж в народната медицина (особено в руската, където е известна като Иван чай). Именно в Русия се е разменяла за злато – толкова високо са били оценени нейните лечебни свойства. Придобива по-широка популярност след излизането на книгата на австрийския фитотерапевт Мария Требен „Здраве от аптеката на Господ”. Тя я прилага успешно при всякакви оплаквания на простатната жлеза и пикочните пътища (простатит, хиперплазия на простата и др.).
Има много видове върбовки, но най-силно силно лековитите видове върбовка са: розово-червената върбовка (Epilobium roseum), дребноцветата върбовка - речна върбовка (Epilobium parviflorum), планинската върбовка (Epilobium montanum), тъмнозелената върбовка (Epilobium obscurum), ланцетовидната върбовка (Epilobium lanzeolatum), хълмистата върбовка (Epilobium collinum), блатната върбовка (Epilobium palustre), чакълестата върбовка (Epilobium fleischer) и алпийската върбовка (Epilobium anagallidifolium). Всички тези видове целебни върбовки могат да се познаят по малките им цветчета в червеникав, бледорозов или почти бял цвят. Те са като заковани върху продълговатите, тесни семенни шушулки, от които след разпукването изскача покритото с бели, памуковидни коси семе.
Върбовката и нейните активни съставки действа едновременно на няколко нива върху простатната жлеза. Неслучайно тя е определяна като универсално средство за профилактика и лечение на всички неразположения на простатата.
