Югоизточна Азия трябва почти да учетвори годишните инвестиции в електропреносни мрежи и системи за съхранение на енергия до 2050 г., ако иска да покрие растящото потребление и да присъедини планираните нови мощности от слънце и вятър. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) вложенията трябва да се увеличат от около 13 млрд. долара сега до 50 млрд. долара.
Необходима е и повече от двойно по-дълга мрежа за пренос и разпределение на електроенергия. Без това разширяване новите електроцентрали могат да останат без възможност да доставят произведения ток до потребителите, а ограниченията в мрежата ще оскъпяват и забавят проектите.
Ръстът на търсенето изпреварва инфраструктурата
Страните от Югоизточна Азия формират 9% от световното население и 4% от глобалния брутен вътрешен продукт, но при сегашните политики се очаква да осигурят почти една пета от ръста на световното енергийно търсене до 2035 г. Осем държави от региона вече са обявили цели за нетни нулеви емисии за цялата си икономика.
Инсталираните мощности от възобновяеми източници в региона са достигнали 120 гигавата през 2024 г. При действащите политики те може почти да се утроят до 2035 г., а при изпълнение на обявените цели – да нараснат пет пъти.
През последното десетилетие обаче потреблението на енергия в Азия е скочило с около 50%, докато инвестициите в енергийна инфраструктура като цяло са останали почти без промяна. Така строителството на нови мощности и търсенето на ток изпреварват преносната инфраструктура.
Нужни са и батерии, и връзки между държавите
Самото удължаване на електропроводите няма да е достатъчно, предупреждава оценката. По-големият дял на слънчевата и вятърната енергия изисква мрежи, които да управляват по-големите колебания в производството и потреблението. Необходими са инвестиции в съхранение на енергия, гъвкавост на системата, цифрово управление и междудържавни връзки.
МАЕ посочва, че за обявените ангажименти ще са нужни и около 27 млрд. долара за трансгранични електрически връзки в рамките на ASEAN Power Grid – планираната регионална мрежа на държавите от АСЕАН.
Недостатъчното финансиране вече има практически последици: претоварени електропроводи, малки трансформатори, остаряло оборудване, слаба поддръжка и недостатъчно планиране увеличават техническите загуби и ограничават преноса на ток. Въпреки че достъпът до електроенергия в Азия е нараснал от около 70% през 2000 г. до над 97% през 2021 г., загубите в мрежата са били около 12% през 2022 г. – само малко под отчетените 14% през 2000 г.
Индия и Виетнам вече ограничават производство
В Индия развитието на възобновяемите мощности започва да изпреварва преносната и разпределителната мрежа. По данни на Ember Energy през първото тримесечие на 2026 г. ограниченията в мрежата са причинили почти две трети от всички принудителни съкращения на производство от възобновяеми източници – общо 300 гигаватчаса. Между 2022 и 2026 г. страната е изпълнила около 80% от годишните си цели за развитие на преносната мрежа.
Това поставя под риск целта на Индия за 500 гигавата електроенергия от неизкопаеми източници до 2030 г. Във Виетнам инсталираните електрически мощности вече са близо 90 гигавата, а възобновяемите източници дават около 27% от тях. Тъй като мрежата не се разширява със същото темпо, в някои провинции се налага ограничаване на производството от слънчеви и вятърни централи.
Виетнамското министерство на промишлеността и търговията подготвя промени в Закона за електроенергията и свързани правила, с които да привлече инвестиции в преносната мрежа. В Индонезия целта е между 2021 и 2030 г. да бъдат добавени над 47 000 километра преносни и разпределителни линии, но това ще изисква значително по-големи вложения в електроенергийната инфраструктура.
