До края на тази 2020 година България трябва да изпълни европейската директива за 20% добив на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Бумът започна след 2003 година, когато, по време на царското правителство, се извършиха лобистки промени в Закона за енергетиката. Тогава в промените беше заложена твърда цена и срок за изкупуване на енергията получена от ВЕИ-тата. Те включват вятърните турбини, соларните централи и ВЕЦ-овете. Определената цена, по която се плащаше, беше в пъти по скъпа от тази добита от конвенционалните ТЕЦ и десетки пъти повече от АЕЦ Козлодуй. Тя достигна почти 800 лева за мегават. Най-скъпо на НЕК и респективно на потребителите излизаше тази от соларните централи. Само в рамките на 4 години от 2009 до 2013 се изградиха 1200 такива. Рязко се монтираха хиляди турбини. Американски, японски, австрийски и други инвеститори изградиха огромни ветропаркове, основно върху земеделски земи и горски територии. Навсякъде, из цялата страна, където има реки с подходящ пад, се построиха стотици ВЕЦ-ове.
Не стига, че този вид енергия се плаща по нереално високи цени, но Националната електрическа компания беше задължена да я изкупува с предимство. В така наречената "енергийна кошница" първо влиза енергията от соларните паркове, после от вятърните турбини, от водноелектрическите централи, ТЕЦ-овете от Маришкия басейн, Бобов дол и други. Чак накрая „кошницата“ се допълва от най-евтината енергия от АЕЦ Козлодуй.
Ценови сравнения: От ВЕИ-та енергия се изкупува от 200 до 800 лв. за мегават, а от АЕЦ между 30 и 50 лв.
Политическата криза от зимата на 2013 година беше предизвикана именно от непосилните цени на тока, които се формираха по посочения начин.
Задължението, което България е поела за 20% добив на ток от възобновяеми енергийни източници нарушава екологичното равновесие, като най-остро се усеща при водноелектрическите централи построени на реки. Но не по-маловажно е включването на турбините, особено на язовири, като Студена до Перник, които са основно за питейно-битови нужди. Понякога, както е в случая, един начин за опазване на околната среда повече вреди отколкото помага. Сляпото следване на европейските регламенти, без отчитане спецификата на всяка отделна страна влече след себе си кризи. За голяма част от населението и бизнеса включването на този скъп ток е непосилен. Това прави нашата индустрия неконкурентноспособна и се отразява на цената и на крайните продукти, тези, които се плащат от хората.
