Автор - Д.б.н. проф. д.н. Димитър Пеев
Становище, внесено от автора в МОСВ по публикувания на интернет страницата на МОСВ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
1. По отношение на необходимостта от промяна в ЗБР.
През 2017 г. бе разработен и съгласуван със заинтересованите страни нов подход за управление на мрежата “Натура 2000” в България. Подходът предвижда изграждането на нови структури за управление на мрежата на национално и регионално ниво, включително разработване на териториални планове за управление на защитените зони на ниво – териториален обхват на регионална инспекция по околната среда и водите.
За постигане на устойчиво опазване на видовете и местообитанията от мрежата “Натура 2000” се изисква прилагане и на мерки по активното им опазване освен стандартните административни мерки, като забрани в заповедите за обявяване на защитените зони.
Всички промени следва да бъдат нормативно уредени. Ето защо убедено подкрепям предложенията за промени и актуализиране на Закона за биологичното разнообразие. Той е необходим социален инструмент.
Затова апелирам предлаганият законопроект за изменение и допълнение на ЗБР да бъде своевременно представен в Министерския съвет и Народното събрание на Р България!
2. По отношение на задължението за предаване в МОСВ на първични данни и информация за местообитанията и видовете, което да допринесе за подобряване на процеса на управление на “Натура 2000” в България.
Необходимо ли е да се предава информация на МОСВ в процеса на работа, или данните да се продават?
Квалифициран съм в 4 школи – американска – за ПУ на Рила и Пирин; ПП “Рилски манастир”, швейцарска – по време на работата на BSPSP, френска – по време на работата по Обсерваторията на Мусала, австрийска – по време на специализация във Виена. Никога, никъде, по никакъв повод не е засягана темата за продаване на информация на компетентното министерство или която и да е била институция или личност. Затова данните се качват online (Червена книга).
Информацията, с която се работи, не е еднородна по своята евристична стойност, както следва:
- Компилативна (първична) – събира се от участниците от различни източници и не се заплаща. Въз основа на нея се прави първото планиране.
- Експертна – събира се по време на работа по проекта. Тази дейност се финансира от Възложителя и е естествено той да я притежава, и то не само като резултат, но и като първични данни. В 90% от случаите у нас това е МОСВ или посредством МОСВ.
Огромен обем информация се акумулира в течение на годините. Къде? В отделните звена, разпокъсана, неизравнена, съхранявана без гаранции? Абсолютно съм убеден, че държавата трябва да има “Отворена информационна система за биологичното разнообразие”, която да регистрира всички първични данни – пример: имаме Централна банка; Национални сбирки; Национална библиотека и др.
По този начин данните ще са съхранени от ентропия, ще бъдат достъпни за заинтересованите лица и страни при необходимия контрол.
- Фундаментална – с първите два типа информация и нейното анализиране се постигат целите на дадени проекти. Може да се случи така, че по данни от проекта да се открие нова теоретична постановка. За да добие законна сила “откритието” трябва да се публикува в реномирано издание.
Коректните автори пишат: Това откритие беше възможно, поради работата по проект “Х”, финансиран от МОСВ (или други организации).
Категорично подкрепям предложението да се предават в МОСВ всички първични данни и резултати от проекти за местообитанията и видовете, особено финансирани с публични средства. Също така организациите, които възнамеряват да използват първични данни при участие в процесите на вземане на решение или последващо обжалване на издадени административни актове, следва да представят данните си на МОСВ, преди да ги използват.
3. По отношение на предложение за премахване на императивното задължение в заповедите за обявяване на защитените зони от мрежата “Натура 2000” да има забрани и ограничения.
Забрани и ограничения ще бъдат включвани само по необходимост и по преценка на министъра на околната среда и водите – Директива за Местообитанията не изисква от държавите членки въвеждането на забрани за дейности в защитените зони.
Практиката показва, че подобна политика по-скоро създава негативно отношение в заинтересованите страни към природозащитата. В други държави членки на ЕС, този подход не се прилага. С промяната задължението за включване на забрани се заменя с възможност за въвеждане на забрани и ограничения, по изключение и по преценка на компетентния орган. В териториалните планове за защитените зони на регионално ниво ще се въвеждат всички необходими консервационни мерки след прякото активно участие на всички заинтересовани страни.
В заключение следва да се обобщи, че в тази сложна социална среда (сравнително голямо покритие на мрежата – около 1/3 от територията на страната; голяма площ на повечето от защитените зони и разнообразната собственост на земите в тях; и инвестиции, които биха оказали неблагоприятно въздействие върху дългосрочното опазване и съхраняване на местообитанията и видовете) управлението на природата не трябва да се реализира на принципа само на експертния подход и субективната експертна преценка. Необходима е сериозна, специализирана национална база данни, чийто анализ ще обезпечи взимането на т.нар. информирани решения от страна на институциите.
Време е за екологизация на политиката, а не за политизация на екологията!
Д.б.н. проф. д.н. Димитър Пеев е един от най-изтъкнатите ботаници в България. От 2004 до 2010 г. е директор на Института по ботаника към БАН, в който работи от 1964 г. Редактор на том 1 на Червена книга на България и автор на 30 статии от нея. Ръководи екипа за разработването на първия план за управление на Национален парк “Рила”. В периода 2007-2008 г. ръководи процеса на оптимизиране на екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България и разработването на научни основи за устойчивото й развитие. Владее английски, руски, френски, немски и полски език
