Поредната проверка за незаконно къмпингуване по Черноморието отново показва един от големите парадокси на българския „зелен“ активизъм – докато се водят шумни кампании за опазване на природата от строителство, години наред се защитава т.нар. свободно или диво къмпингуване. А когато десетки каравани, автомобили и палатки превземат плажове и терени без канализация, организирано сметосъбиране и санитарна инфраструктура, трудно можем да говорим за природосъобразен туризъм.
Поредният пример идва от залива Вромос. След сигнали за системно паркиране върху дюните около къмпинг „Тополите“ Областната администрация в Бургас извърши спешна проверка за незаконно разположени автомобили и каравани. На място полицията установява два неправилно паркирани автомобила, чиито водачи са предупредени и ги преместват. От администрацията признават, че проблемът съществува от години, а поставените в началото на сезона табели за забрана на паркирането върху плажа и дюните впоследствие са изчезнали. Районът вече се заснема и картографира и с дрон.
Това не е изолиран случай.
Само преди няколко седмици институциите откриха десетки каравани върху дюните, самия плаж и зелените площи около Кара дере. На нарушителите бяха поставени фишове, а при част от караваните регистрационните номера дори били свалени, което затруднява установяването на собствениците им.
И тук възниква неудобният въпрос: как точно подобна картина се вписва в понятието „природосъобразен туризъм“?
От „свободно къмпингуване“ до постоянно завземане на плажа
Има огромна разлика между турист, който преминава пеша през планината и разпъва палатката си за една нощ, и десетки каравани, автомобили, шатри, маси, генератори и оборудване, които образуват фактически нерегламентиран къмпинг край морето.
Във втория случай вече говорим за концентрация на хора на едно място. А хората произвеждат битови отпадъци, използват тоалетни, генерират отпадъчни води, паркират автомобили и се нуждаят от инфраструктура.
Именно затова действащата от 2025 г. наредба за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани изисква обособените места да имат контейнери за отпадъци, химически тоалетни, организирано сметосъбиране и транспортиране на отпадъците, а ползвателите са длъжни да пазят чистота и да не замърсяват водите и природните местообитания. Самата наредба изрично постановява принципа „Не оставяй следа“.
Тези изисквания не са измислени, за да тормозят туристите.
Те съществуват, защото стотици хора не могат седмици наред да живеят върху един природен терен без санитарна система и това магически да се превърне в „екология“.
Няма нищо природосъобразно плажът да прилича на паркинг за каравани. Няма нищо екологично автомобилите да стигат почти до морето или да преминават през дюни. И няма нищо „диво“ в лагер, който по мащаб практически функционира като къмпинг, но без задълженията на истинския къмпинг.
Зелените и дългата битка за „свободното“ къмпингуване
Темата има и политическа история.
Още през 2016 г., когато парламентът прие ограничения за свободното къмпингуване, тогавашният представител на партия „Зелените“ Борислав Сандов беше сред най-активните противници на забраната. След разговори с тогавашния премиер Бойко Борисов беше обявено, че управляващите ще предприемат действия за отмяната ѝ. Позицията на Сандов тогава беше, че къмпингуващите не са против правилата, а срещу „тоталната забрана“.
Почти десетилетие по-късно спорът продължи.
При обсъждането на новата наредба през 2025 г. инициативата „Зелени закони“ призова за изпращане на становища срещу проекта, определяйки режима като прекалено бюрократичен и рестриктивен. Сред възраженията бяха изискванията към собствениците на терени и въвеждането на такси за ползвателите.
След влизането на наредбата в сила Тома Белев от „Зелено движение“ също я подложи на критика, включително заради режима за определяне на разрешените места и изискването престоят да бъде платен.
Разбира се, коректно е да се отбележи, че позицията на тези организации и политици не е официално „за боклуците по плажа“. Те твърдят, че защитават правото на свободен достъп до природата при наличие на разумни правила, а не пълно отсъствие на контрол.
Но резултатът от продължилата години битка срещу ограниченията трябва също да бъде видян.
Свободата без контрол има цена
Когато правилата постоянно се отлагат, атакуват или представят като посегателство върху „правото на природосъобразен туризъм“, на терен остава вакуум.
А този вакуум много лесно се превръща в каравана върху дюните.
После в още една.
После в двадесет.
След тях идват автомобилите, шатри, маси, барбекюта и битовите отпадъци.
И в един момент общественият плаж започва да изглежда като частен летен двор на хора, които са решили, че любовта към природата им дава повече права върху нея от всички останали.
Природата не се опазва, като заменим бетона с каравани.
Дюните не правят разлика дали върху тях е стъпил багер, джип или кемпер. А екосистемата не се интересува дали човекът, който я натоварва, се определя като природозащитник.
Истински екологичното решение е редът
Дивото къмпингуване може да съществува. Но „диво“ не може да означава безконтролно.
Трябва да има места, на които могат да се поставят палатки и каравани, без да се унищожават дюни и местообитания. Трябва да има санитарни съоръжения. Трябва да има контейнери и сметосъбиране. Трябва да е ясно къде може да се паркира и къде не. И трябва да има реални санкции за хората, които превръщат обществената природна територия в собствен сезонен лагер.
Тъкмо това всъщност изисква и действащата наредба – местата за временно разполагане да бъдат извън морските плажове и пясъчните дюни, да имат определен капацитет, санитарни съоръжения и система за отпадъците.
Затова битката не трябва да бъде „за“ или „против“ къмпингуването.
Тя трябва да бъде за природата срещу безредието.
Защото палатката сама по себе си не е екологична. Караваната не става природосъобразна само защото е паркирана под дърво. А плаж, претъпкан с автомобили, кемпери, палатки и временни постройки, не е „дива природа“.
Това е нерегламентиран къмпинг. И ако наистина искаме да пазим последните незастроени места по Черноморието, трябва да ги пазим не само от хотелите и бетона, а и от хората, които всяко лято ги превръщат в собствен безплатен къмпинг.
