„Натура 2000 не е система от строги природни резервати, в които човешките дейности са изключени. Нейните цели не са да не се допуска икономическа дейност, а по-скоро да се поставят параметрите, по които тя може да се извършва.“
Това е официалното становище на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия. Оттам заявяват още по-конкретно, че могат да се допускат проекти дори когато те увреждат околната среда, стига да са от важен обществен интерес и да бъдат приети адекватни компенсаторни мерки.
Европейската комисия казва ясно, че в зоните по „Натура 2000“ могат да се реализират икономически дейности, включително изграждане на магистрали, тунели, мостове, жп линии, енергийни обекти и други важни национални проекти, които са от значение за здравето, сигурността и просперитета на гражданите.
Ключовите принципи на мрежата „Натура 2000“
„Натура 2000“ не е строг резерват. Тя не означава забрана за човешка дейност или пълно спиране на строителството. Идеята е да се насърчава устойчивото развитие, което съчетава опазването на природата с икономическите нужди на хората.
Мрежата се основава на две основни европейски директиви — Директивата за птиците и Директивата за местообитанията.
„Натура 2000“ не защитава само отделни видове животни и растения, а техните естествени местообитания — гори, ливади, блата, водни пространства и други природни зони.
Европейската комисия казва ясно: „Натура 2000“ не е спирачка, а възможност.
Каква е реалността у нас?
Повече от две десетилетия зелените НПО налагат твърдението, че в зоните по „Натура 2000“ всякаква дейност е забранена. Не само строителството, но и пашата на животни, засаждането на овошки и други земеделски култури.
Средствата за масова информация популяризират изопачени екологични догми, насаждани от българските еколози, които нямат нищо общо с реалността и европейските правила.
По този начин с десетилетия бяха спирани жизненоважни инфраструктурни обекти.
Примерите
Най-показателният пример е АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, чието довършване беше блокирано повече от две десетилетия. Това се случваше чрез използване на прекалено либералното екологично законодателство у нас и чрез злоупотреба с правата, дадени на зелените НПО от Орхуската конвенция.
За тези години еколозите водиха над 50 дела срещу държавата. Основните жалбоподатели бяха Сдружение за дива природа „Балкани“ на бившия главен съветник на Борислав Сандов — Андрей Ковачев, както и Асоциация на парковете в България, основана от Тома Белев.
Цената на това забавяне е тежка. За годините, в които строителството на магистралата през Кресненското дефиле беше блокирано, при катастрофи там загинаха 76 души, а ранените са над 400. Въпреки поставените разделителни колчета пътните инциденти продължават. Задръстванията, особено през летния сезон, се превръщат в кошмар за пътуващите.
С окончателно решение Върховният административен съд отхвърли като неоснователни жалбите на Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа „Балкани“ срещу изграждането на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Така съдът сложи край на дългогодишните опити за блокиране на проекта.
Подобна е ситуацията и с тунела под Шипка. През 2023 г., според публикувани данни, териториите, през които трябва да преминават трасетата на тунела и обходния път на Габрово, са били включени в плана за управление на парк „Българка“ като зони с резерватен режим и забрана за строителство. Планът е изготвен от консорциум „Обединение Българка 2013“, ръководен от бившия заместник-министър на околната среда Тома Белев, и е приет от Министерския съвет на 30 декември 2021 г., докато Белев е действащ заместник-министър.
В съдебното решение на Административен съд – София, с което се отменя решението на Министерския съвет за приемане на плана за управление на парк „Българка“, е посочено, че има неясноти по отношение на предвидени инфраструктурни проекти и обход на населено място с тунел под връх Шипка, които попадат в зона с предвиден резерватен режим. Това показва как чрез планове, режими и административни ограничения може да бъде блокиран инфраструктурен проект от национално значение.
Тунелът „Петрохан“ също е поредната жертва на зоните по „Натура 2000“. По идеен проект той има няколко варианта на трасе с дължина между 4 и 7 километра, но всички са получили отрицателни становища от Министерството на околната среда и водите. Причината е, че трасетата засягат местообитания и попадат в обхвата на Директивата за птиците. Още през 2021 г. служебният министър на екологията Асен Личев прекратява процедурата по ОВОС.
В момента няма избрано окончателно трасе, няма задание и няма започнала реална процедура за ОВОС и оценка за съвместимост. А тези процедури изискват продължителни анализи и теренни проучвания, които трябва да обхванат четири сезона.
Същата съдба застрашава и АМ „Черно море“. През миналата година всичките седем трасета на идейния проект са били отхвърлени от Министерството на околната среда и водите, защото преминават през зони по „Натура 2000“, а при един от вариантите има и навлизане в защитена територия. При действащите административни и екологични процедури магистрала „Черно море“ може да бъде завършена най-рано около 2035 г., а при обжалване сроковете могат да се изместят още по-напред.
Това не са изолирани случаи. Същият модел засяга АМ „Струма“, тунелите „Шипка“ и „Петрохан“, АМ „Черно море“, АМ „Русе – Велико Търново“, нови жп линии, енергийни обекти и други стратегически проекти.
Нужна е спешна промяна
За да се преодолеят изкуствено създадените пречки пред големите инфраструктурни проекти у нас, е необходима спешна промяна в екологичното законодателство.
Досега сроковете за извършване на Оценка за въздействие върху околната среда, екологични оценки и оценки за съвместимост със зоните по „Натура 2000“ отнемат не по-малко от 8–10 години. Тези срокове обрекоха големите стратегически обекти и на практика ги блокираха. По тях и в този момент не се работи реално.
Правят се идейни проекти, които се опитват да заобикалят зоните по „Натура 2000“, но тази задача е почти невъзможна, защото те обхващат 35,2% от територията на страната — повече от една трета — и са разположени така, че не могат да бъдат заобиколени.
Затова Министерството на околната среда и водите и новият министър Росица Карамфилова трябва да инициират промени в Закона за опазване на околната среда и Закона за защитените територии.
Промените трябва да съдържат точни критерии и ясни времеви параметри при изготвянето на ОВОС, екологична оценка и оценка за съвместимост със зоните по „Натура 2000“.
Едно от належащите действия, които МОСВ трябва да предприеме, е актуализиране на Наредбата за извършване на оценки за въздействие върху околната среда, както и на наредбата за съвместимост със зоните по „Натура 2000“ съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Само така в следващите 8–10 години може да се извървят процедурите и да се завършат цялата АМ „Струма“, тунелите „Шипка“ и „Петрохан“, АМ „Черно море“, Рила и ключовата жп инфраструктура — независимо дали проектите се финансират със средства от Европейската комисия, държавния бюджет или чрез концесии.
България не може повече да бъде заложник на изопачено тълкуване на европейските правила. „Натура 2000“ не е забрана за развитие. Тя е рамка, в която развитието трябва да се случва разумно, с ясни правила, с компенсаторни мерки и с мисъл както за природата, така и за хората.
Проблемът у нас не е в европейските директиви. Проблемът е в начина, по който те се използват като инструмент за блокаж.
