Рекордно ниските нива на Дунав този месец принудиха Румъния и Унгария да предприемат извънредни действия, за да осигурят вода за охлаждане на атомните си централи. Сушата засегна и България: край Видин бяха евакуирани около 180 туристи от заседнал кораб.
Дунав е втората по дължина река в Европа и има значение за товарния транспорт, питейното водоснабдяване, земеделието, промишлеността, водноелектрическите централи и охлаждането на ядрени мощности. Въпреки това ЕС няма единна задължителна политика за реакция при недостиг на вода в басейна на реката.
Отговорността остава разпределена между националните правителства и органите за управление на речните басейни. Екологични организации твърдят, че действащите европейски правила се прилагат неравномерно, а значителна част от новите мерки на ЕС за водна устойчивост са доброволни.
Извънредни мерки край атомните централи
Румънските власти са използвали взривове в речното корито, за да насочат повече вода към АЕЦ „Черна вода“. В Унгария правителството е потопило плавателни съдове, а този месец е започнало и строеж на праг в речното корито — подобно на малък язовир съоръжение, което трябва да повиши водното ниво около АЕЦ „Пакш“.
АЕЦ „Пакш“, която използва водата от Дунав за охлаждане, произвежда около 40% от електроенергията на Унгария. Румънската АЕЦ „Черна вода“ осигурява една пета от електричеството в страната. При твърде ниски водни нива проблемът не е само за корабоплаването и водоснабдяването, а и за сигурността на големи енергийни мощности.
Тамаш Грубер от програмата „Живи реки“ на WWF Унгария определя прага като възможна краткосрочна мярка за повишаване на нивото нагоре по течението. По думите му обаче наличната информация не позволява пълна оценка нито на екологичните последици, нито на ефективността му при бъдещи екстремно ниски води.
Той предупреждава, че съоръжението може да влоши маловодието надолу по течението и да засегне преноса на наноси, рибите и други водни организми.
Опасения за България надолу по течението
Димитър Куманов, ръководител „Опазване на природата“ в българската организация „Балканка“, критикува действията на отделни държави без оценка на по-широките последици. Той изразява особено безпокойство за възможното отражение върху питейната вода в България.
Според него страните по Дунав предприемат мерки по собствена преценка, докато България понася част от последствията. Тази позиция не е официална оценка за конкретно настъпил недостиг на питейна вода, а предупреждение за риска при едностранни намеси в реката.
Координация има, но общите правила не са задължителни
Международната комисия за опазване на река Дунав координира сътрудничеството между държавите от басейна. Националните органи работят заедно по наблюдението на реката и корабоплаването, но действат в рамките на собствените си правомощия.
Директивата за водите на ЕС задължава държавите членки да пазят и възстановяват реки, езера и подземни води и да координират управлението по речни басейни, а не само през националните граници. Експерти от водния сектор обаче посочват, че липсва съгласуван европейски отговор за подготовка при суши.
Лоик Шарпантие от Water Europe отбелязва, че ЕС предоставя рамка, но основната част от управлението е на ниво речен басейн или местни власти. Според него именно това обяснява впечатлението за несъгласувани действия.
Стратегия с доброволни мерки
Миналата година група учени призова за европейска директива за сушите, която да уеднакви и наложи политики за управление на риска. Призивът беше отправен след сушата от 2022 г., която засегна голяма част от континента. Учените посочиха големи регионални различия в административния капацитет и предупредиха, че в много държави реакциите остават краткосрочни и възникват едва след настъпването на проблема.
Европейската комисия представи и Стратегия за водна устойчивост с около 50 мерки за по-добра водна сигурност. Тя включва технически насоки за изготвяне на национални планове за управление на сушите, но самите планове не са задължителни.
Друго европейско природозащитно законодателство поставя цел до 2030 г. да бъдат възстановени 25 000 километра свободно течащи реки — участъци без изкуствени прегради като язовири за водноелектрически централи. Според експерт от WWF Austria обаче приносът към тази цел до голяма степен зависи от желанието на държавите членки.
Предстои преглед на директивата за водите
Брюксел планира преразглеждане на Директивата за водите като част от усилията за намаляване на административната тежест и подкрепа за европейската индустрия. Предвижда се вниманието да бъде насочено и към облекчаване на правилата за защита на водите при минни дейности, срещу което екологични организации вече предупреждават.
Еврокомисарят по околната среда Джесика Розуол заяви, че ЕС трябва да засили подготовката си и да прецени дали сегашното водно законодателство е достатъчно адекватно по отношение на устойчивостта, повторното използване на вода и управлението на сушите. Анализатор от Унгарската асоциация на водоснабдителните дружества от своя страна посочва, че трансграничното сътрудничество между органите в дунавския басейн е добро, но предупреждава, че промени в директивата могат да увеличат натиска върху питейната вода при суша.
