
Европейската комисия предлага нов регламент за обществените поръчки, с който иска по-голяма част от средствата за инфраструктура, училища, енергетика и здравеопазване да остава при европейски компании. По правилата на ЕС се управляват поръчки за около 600 млрд. евро годишно.
Предложението трябва да даде на публичните възложители по-ясни възможности да предпочитат стоки и услуги от ЕС, вместо да избират единствено най-ниската цена. То все още трябва да премине през законодателната процедура на Съюза.
Обществените поръчки представляват до 15% от брутния вътрешен продукт на ЕС, или около 2,5 трлн. евро годишно. Според заместник-председателя на Комисията Стефан Сежурне сумата, обхваната от европейските правила, е приблизително 600 млрд. евро.
Качеството да има поне 30% тежест
Комисията предлага при оценяването на офертите качеството да носи най-малко 30% от тежестта. При поръчки с голям дял човешки труд този минимум ще бъде 50%.
Към критериите за качество ще спадат екологичните и социалните характеристики, иновациите, сигурността и устойчивостта на доставките. Възложителите ще могат да използват само цената като критерий, ако обосноват, че изискваното качество вече е гарантирано чрез техническите условия на поръчката.
Възложителите и сега могат да включват социални или екологични изисквания, но според проучване на Комисията това се прави неравномерно в отделните страни. Част от институциите се притесняват от съдебни спорове, ако не изберат най-евтината оферта.
По-ясни условия за предпочитание на европейски оферти
Новите правила описват по-конкретно как публичните органи могат да дават предимство на европейски стоки и услуги — възможност, която съществува и сега, но рядко се използва. Те ще могат да ограничават участието, да поставят изисквания за произход и да отхвърлят оферти, при които делът на съдържание от ЕС или от обхванати от правилата държави е под 50% от стойността на поръчката.
За продукти, за които други европейски инициативи вече въвеждат правила за произход — например бъдещият Закон за ускоряване на индустрията или Законът за критично важните лекарства — ще важат и двата набора изисквания.
Един регламент вместо стотици страници правила
Комисията предлага три досегашни директиви и около две дузини секторни нормативни акта, общо близо 900 страници, да бъдат заменени с един регламент от около 200 страници. По нейната оценка това може да спести на публичните органи по 650 млн. евро годишно.
Изборът на регламент, а не на директива, цели да ограничи различното прилагане на европейските правила в националните законодателства и добавянето на допълнителни местни изисквания. Според представената информация мнозинството държави членки са възразили срещу този подход.
Предложението включва и мрежа от цифрови платформи, която да улесни фирмите при намирането на търгове в други държави от ЕС. В момента в Съюза действат 123 национални и местни платформи, а Комисията иска те да могат да обменят информация помежду си.
Процедурите също ще бъдат сведени до две. Едната е стандартна открита процедура, при която офертите се оценяват преди възлагането. Другата е динамична процедура: възложителят предварително събира компании, покриващи определени условия, и впоследствие ги кани да подават оферти или да преговарят за конкретни доставки.
Общи поръчки за ранни технологии
Заедно с промените при обществените поръчки Комисията представи и предложение за Европейски закон за иновациите, водено от българския комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева. Целта е публичните институции да купуват повече решения, които още не са достигнали масовия пазар.
Комисията посочва, че европейски компании и стартъпи често не намират финансиране, за да пуснат продуктите си на пазара и да разширят дейността си в ЕС. Предложението включва общоевропейска рамка за т.нар. предкомерсиални поръчки — покупки на научноизследователски разработки или прототипи в ранен етап. Хармонизираните процедури трябва да позволят и съвместни поръчки от публични възложители в различни държави.
Според самото предложение други региони влагат между пет и осем пъти повече от ЕС в обществени поръчки за научноизследователска и развойна дейност. Законът за иновациите предвижда и нов център за експертиза към Службата на ЕС за интелектуална собственост, който да помага на компаниите при пазарната реализация на интелектуалната им собственост.