Европейската комисия предприе поредна стъпка към облекчаване на тежките зелени рестрикции, които през последните години увеличиха разходите за бизнеса и поставиха европейските производители в неравностойно положение спрямо конкурентите им от други части на света.
Брюксел предложи основна промяна в Системата на Европейския съюз за търговия с емисии – EU ETS, която ще позволи на индустриалните предприятия да отделят въглеродни емисии за по-дълъг период и ще забави темпа, с който се ограничават разрешените емисии.
Промените идват след продължителен натиск от индустриални организации и държави като Италия и Полша, които предупреждават, че прекалено строгата климатична политика подкопава конкурентоспособността на европейските предприятия, оскъпява производството и ускорява изнасянето на индустриални мощности извън ЕС.
Предложението е пореден знак, че европейските институции започват да отчитат икономическите последици от рестриктивната зелена политика и необходимостта Европа да запази собствената си промишленост.
По-бавно намаляване на разрешените емисии
EU ETS е основният инструмент на Европейския съюз за ограничаване на въглеродните емисии. Системата задължава електроцентрали, промишлени предприятия, авиокомпании и корабни оператори да закупуват разрешителни за отделяния от тях въглероден диоксид.
В момента общото количество разрешени емисии намалява с 4,3% годишно. Европейската комисия предлага този темп да бъде забавен до приблизително 3,7% от 2031 г., а от 2036 г. – до 1,7%.
Така предприятията ще разполагат с повече време, за да модернизират производството си и да преминат към по-чисти технологии, без да бъдат изправени пред рязко увеличаване на разходите или принудително закриване на мощности.
Целта е системата да бъде продължена и след 2030 г., като бъде съобразена с европейската цел за намаляване на нетните емисии с 90% до 2040 г., но без индустрията да бъде поставяна под непосилен икономически натиск.
Повече безплатни разрешителни за бизнеса
Европейската комисия предлага промишлените предприятия да получават повече безплатни разрешителни за емисии за по-дълъг период.
Безплатните квоти се използват, за да се намали разликата между производителите в ЕС и техните конкуренти от държави, в които няма сравними въглеродни такси и екологични изисквания.
Според новото предложение 80% от безплатните разрешителни ще бъдат предоставяни предварително на компании, които представят планове за инвестиции в декарбонизация на територията на Европа. Останалите 20% ще бъдат предоставяни след извършването на съответните инвестиции.
За енергоемки сектори като производството на стомана и цимент безплатните разрешителни ще бъдат запазени до 2038 г. Вместо това подпомагането трябваше да приключи през 2034 г.
Предлага се също пълното въвеждане на европейската въглеродна такса върху вноса да бъде отложено от 2034 за 2038 г.
Тези промени имат за цел да ограничат риска производството да бъде преместено извън Европа – към държави с по-ниски разходи за енергия, по-евтина работна ръка и значително по-слаби екологични изисквания.
Стотици милиарди евро за модернизация
Европейската комисия предлага националните правителства да бъдат задължени да насочват половината от приходите си от продажбата на въглеродни квоти към декарбонизацията на местната индустрия.
От 2013 г. досега европейската система за търговия с емисии е генерирала около 260 млрд. евро приходи.
Еврокомисарят по климата Вопке Хукстра заяви, че изпълнението на плана може да доведе до стотици милиарди евро допълнителни инвестиции на европейска територия.
Чрез финансовата подкрепа Брюксел се опитва да насърчи предприятията да модернизират производството си в Европа, вместо да преместват заводите си в САЩ, Китай, Турция или други пазари с по-ниски производствени разходи.
Полша определя промяната като успех
Полският министър на климата Паулина Хениг-Клоска определи смекчаването на системата като голям успех за Полша, но предупреди, че страната ще настоява за още облекчения.
„За първи път виждаме смекчаване на позицията, вместо допълнително затягане“, заяви тя.
Италия и Чехия също се противопоставят на част от новите условия, които ще бъдат поставяни пред предприятията в замяна на получаването на безплатни квоти.
Това показва, че предложението на Европейската комисия вероятно е само началото на по-широк дебат за промяна на европейската климатична политика и за намаляване на регулаторната тежест върху бизнеса.
Предстоят преговори между държавите членки и Европейския парламент, които трябва да договорят окончателния вариант на правилата.
По-ниски цени на въглеродните квоти
Анализатори очакват предложените промени да доведат до по-ниски цени на разрешителните за въглеродни емисии в дългосрочен план.
Маркус Фердинанд от компанията за анализ на въглеродния пазар Veyt определи предложението като опит европейската индустрия да бъде запазена жива.
Според него основните печеливши ще бъдат предприятията в сектори с високи въглеродни емисии, които през последните години бяха подложени на все по-силен регулаторен и финансов натиск.
След представянето на предложението референтната цена на европейските въглеродни квоти се повиши слабо до 79,58 евро за тон, но анализаторите очакват цените да бъдат значително по-ниски в бъдеще, ако реформата бъде одобрена.
Европа изостава в глобалната конкуренция
Промяната идва на фона на засилващо се политическо недоволство срещу прекомерните климатични рестрикции в ЕС.
Европейските производители са принудени да се съобразяват с едни от най-строгите екологични правила в света, докато едновременно се конкурират с предприятия от държави, в които няма сравними ограничения.
Високите цени на енергията, въглеродните квоти, сложните административни процедури и изискванията за бърза декарбонизация увеличават себестойността на европейските стоки и намаляват способността им да се конкурират на световните пазари.
Особено засегнати са енергоемките отрасли като металургията, химическата промишленост, производството на цимент, торове, стъкло и хартия.
Предложеното смекчаване на въглеродния пазар показва, че Европейската комисия постепенно променя подхода си и започва да търси баланс между климатичните цели и необходимостта Европа да запази работните си места, инвестициите и производствените си мощности.
Системата за търговия с емисии обхваща около 40% от всички емисии в ЕС. От 2005 г. насам емисиите в обхванатите сектори са намалели наполовина.
Въпреки това все повече правителства и представители на бизнеса предупреждават, че продължаването на досегашния прекалено рестриктивен курс може да доведе не до реално намаляване на глобалните емисии, а единствено до преместване на европейското производство в други държави.
Обхватът на системата все пак ще бъде разширен
Наред с облекченията Европейската комисия предлага системата да бъде разширена и към нови дейности.
От 2031 г. тя трябва да обхване изгарянето на отпадъци, както и по-малки плавателни съдове. От 2029 г. в нея трябва да бъдат включени и емисиите от международни полети, излитащи от Европа към дестинации на разстояние до 5000 километра от географския център на континента.
Така в обхвата ще попаднат полети към големи транспортни центрове в Турция и Близкия изток, но не и полетите до Съединените щати.
Новият пакет показва опит на Брюксел да продължи изпълнението на климатичните цели, но с по-бавни темпове и с повече защита за европейските предприятия.
Решението е поредна стъпка към признаването на проблема, че прекалено тежките зелени ограничения могат да отслабят европейската икономика, без непременно да доведат до намаляване на емисиите в глобален мащаб.
